Потвърден

Неда

13:16 Sep 14 2013 с. Леденик

Неда Неда Неда Неда Неда Неда
Ромолят водите на пенливата Янтра, минавайки край кулата в село Леденик, Великотърновско и слушат тихия й шепот. Лъх от стародавни времена възкресява избледнели сенки. Разказва им тя, старата кула, приказки за последните години на турското робство в българските земи.

В кулата край Янтра живееше последният бей. Имаше той един-едничък син, когото гледаше като цвете в градинка. Растеше синът строен и висок като топола, с очи и коси черни като смола. Нямаше майка, а и от другари странеше, та се чувствуваше много самотен. Можеше той харем от ханъмки да си направи, но си харесваше само една мома. Тя беше хубавицата Неда от съседното село Шемшево. По-красива от нея нямаше в цялата околност. Тя имаше златисторуси коси, очи сини като майско небе, бяло като сняг лице, алени устни и тънки, сякаш изписани с молив вежди. А снагата й — стройна и висока, се кършеше като ела в буйните празнични хора. Беше и сладкопойна певица. Запееше ли по нивята, дори птиците, омаяни се спираха да я послушат. Гледаше я бейският син, дивеше се на голямата й хубост и от сърце я желаеше. Баща му също я харесваше, а и нали никога в нищо не му отказваше, та отиде да я поиска.

Но родителите на Неда не рачиха да я дадат за жена на друговерец. А и тя си имаше вече либе — Иван овчаря. И той беше момък — хубавец, с вакли очи и буйни къдрави коси. Свиреше ненадминато на кавал и свирнята му се лееше като планински поток. Слушаше го Неда в захлас и сърцето й преливаше от обич. Нему се врече вярна до гроб да бъде. Ала над младостта и любовта на двамата млади надвисваха облаци черни.

След като Неда не скланяше доброволно на бейския син жена да стане, той започна навсякъде да говори, че насила ще я грабне и отвлече. Близките й много се изплашиха и не знаеха що да сторят. Овчарят Иван си мислеше да забегнат с Неда в планината, но идеше зима…

В една късна вечер на вратата у Недини похлопа билкарката баба Минка. Тя влезе, огледа отчаяните хора и каза:
— Добър вечер, добри люде. Защо сте ми тъй кахърни?
— Ох, бабо Минке, да знаеш… — проплака Неда.
— Знам, баби, знам. Баба ти Минка всичко знае, нали затуй съм дошла.
— Нищо не може да се направи. Срещу ръжен не се рита! — отсече нещастният баща.
— Може, баби, може. Слушайте сега добре! Щом се сипне зората вие започнете да виете на умряло. Когато ви попитат комшиите какво е станало, кажете, че Неда е умряла… — обърна се билкарката към смаяните родители.
— Ами… като попитат как тъй набързо се е споминало младо и здраво момиче, какво ще речем? — запита обърканата майка.
— Ще казвате, че вечерта Неда е изпила от стомната заедно с водата едно змийче — отвърна бабата.
После знахарката извади от престилката си една манерка и я подаде на уплашеното момиче:
— На, пий, бабиното, и се не плаши! Туй са само упойващи билки, които аз сварих за теб. Само ще поспиш малко повече, пък после… После брат ти някъде ще те скрие. За другото не бери грижа!
Неда послуша своята така внезапно появила се спасителка, изпи билките и бързо заспа. Скоро наистина заприлича на мъртва. Свежите й бузи станаха восъчнобледи, под хубавите й очи се очертаха тъмни сенки.

Двете села Леденик и Шемшево са съседни — дели ги само буйната Янтра. Затова и грозната вест за „смъртта“ на Неда бързо стигна до ушите на бея и неговия син. Двамата тутакси пристигнаха у дома на „мъртвото момиче“. Когато бейският син видя ковчега, падна до него. А после като се свести не знаеше за какво да живее. Светът му се виждаше пуст и безсмислен. Огледа се наоколо с празен поглед и бързо измъкна пищова си. Беят се хвърли към него, но грозният изстрел го изпревари. Потресен от смъртта на единствения си син и на момичето, той хвърли шепа жълтици на „опечалените“ родители и дори запали една свещ. След това вдигна трупа на нещастния си син и го пренесе в Леденишката кула.

Извърши се „погребението“ на Неда, на което присъствуваха всички селяни от Шемшево. Дойдоха много хора и от Леденик. Всички оплакваха младостта и хубостта на нещастната девойка.
Късно през нощта Неда и брат й тръгнаха да се укрият при роднини в някакво далечно село. Но, за беда, бяха видени и заловени от хората на бея. Тайната за „смъртта“ на момичето беше разкрита. Братът успя да се отскубне от ръцете на похитителите си и да избяга в гората. А Неда беше жестоко измъчвана и накрая убита край изровения празен ковчег. Дружките й съчиниха песен. В нея се разказваше за това как девойката твърдо отстоява своята вяра и първа любов.
Турците заклаха знахарката баба Минка, родителите на Неда и целия им род. Замлъкна завинаги меденият кавал на Иван овчаря. Никой повече не го видя, ни чу, сякаш вдън земята заедно с Неда беше влязъл.

А братът на девойката събра дружина юнаци, които започнаха да наказват турците за безкрайните мъки, които те причиняваха на поробения български народ. Парите и храните, които хайдутите изземваха от богатите властници, раздаваха на вдовиците и сираците, та дори и на бедните турски семейства. Дълго дебнаха стария бей от Леденишката кула и накрая го убиха.
А водите на пенливата Янтра все тъй ромолят край старата, наскоро реставрирана, кула и предания тихо редят за хората, някога живели и страдали тук, принуждавани дори да прибягват и до измами в борбата си за запазване на своята вяра и принадлежност към българския род.

Завещано от stidam
Достоверност: UP DOWN 0
Остави коментар
Име:
Email:
Коментари:
Код за сигурност:
20 + 4 =
stidam
Име: stidam
Завещал: 85 наследства

Огледайте се наоколо

Легенда за принцеса Мара

11.11.2013

гр. Велико Търново, 3.97 Kms

Ужасите на едно страшно землетресение

02.06.2015

гр. Велико Търново, 3.97 Kms

Славните Чорбаджии

02.09.2016

гр. Велико Търново, 3.97 Kms

stidam
Име: stidam
Завещал: 85 наследства
keres
Име: keres
Завещал: 19 наследства
georgistoyanov
Завещал: 1 наследства
vlado
Име: vlado
Завещал: 1 наследства