За зографа Яначко Станимиров знаем твърде малко, а и информацията, която има за него е в известна степен с хипотетичен характер. Според професора по история на българското изобразително изкуство Асен Василиев Яначко е роден в с. Брезе, Софийско. Не разполага с данни къде и при кого се е школувал в занаята, но счита, че негово дело са стенописите в църквата „Св Параскева” в с. Брезе и част от стенописите в Искрецкия манастир „Св. Богородица”. Според Василиев, зографа умира в с. Стубел, Михайловградско. Майсторът зограф се споменава и в друг писмен източник. Дора Каменова, доктор на изкуствознанието, се опитва да оспори авторството му на стенописите в притвора на Искрецкия манастир. Тя с уговорка нарича предполагаемия зограф Кириак, който според нея е и по-сръчен. Написаното от Каменова се опровергаава от професор, доктор на изкуствознанието в Института за изследване на изкуствата при БАН Иванка Гергова. В своята статия в списание „Проблеми на изкуството” приема атрибуцията на Асен Василиев и допълва, позовавайки се на ръкописен сборник от с. Брезе, че Яначко е бил учител там, като съставя и списък на известните и негови творби.
В търсенето си на информация за Яначко Станимиров стигаме чак до ръкописен, напубликуван докумен от Монтанския архив. Открит е в папка от 1898 г. на Регионален държавен архив – Монтана, фонд № 101К, а.е. 7. Състои се от две страници (68, 69), прилежно разграфени под формата на таблица. Оформена е във вид на колонки с въпроси и отговори. В таблицата, изготвена най-вероятно от свещеника служил в двете църкви, с мастило и ръкописно са попълнени графите. Документът представлява справка с данни за църквите и неговото създаване да е следствие от изискана от Архиерейското наместничество в Берковица информация. Това е обичайна наложила се в редица епархии практика в първите десетилетия след Освобождението. Въпреки неговото относително късно създаване, до настоящият момент представлява единствен писмен извор съдържащ сведения, способни да променят представите ни за църквите от Долна и Горна Вереница. В съдържанието му се посочва, че и двете са били горени в „стари времена”, а в Долна Вереница са „врътени” очите на светците по стените. Иконописец и на двата паметника е Е(Я)накия от с. Вършец, Берковска околия. В сведенията за Долна Вереница е отбелязано, че това (изписването) е станало преди 50 години. Като се има предвид годината на датировката на документа – 1898г. и от нея извадим посоченото време, то годината на изписване на църквата е 1848-ма. Пълното съвпадение на годината от посветителския текст в наоса с тази от ръкописния документ може да се разглежда като вид допълнение спрямо неговата достоверност. За марангоза в Долна Вереница се посочва, че е от с. Росомач, Сърбия, а за Горна Вереница като такъв е посочен поп Панайот от с. Криводол, Ломска околия.
Несъмнено Янакия от Вършец, посочен в документа е същият Яначко, който Василиев назовава като автор на стенописите в Горна Вереница. Подобно съвпадение на имената в два независими един от друг източника, иначе не би било възможно. Времето на изписване на църквите също съвпада с посоченото от Василиев и Марди-Бабикова. Първият датира част от тях от 1848г., а Марди-Бабикова се основава и на възпоменателния надпис.
От всичко казано до тук, може би вече трябва да смятаме, че Яначко Станимиров може и да е родом от Вършец, а връзката му с Брезе е учителствуването му в същото село; факт, за което доказателства излага Иванка Гергова. За достоверно (и според документа) следва да приемем и авторството на Яначко в Долна и Горна Вереница. Същото е видно и от сравнителен стилов анализ на стенописите от двете църкви.
Литература
1. Атанасов, А. Новооткрити средновековни стенописи в църквата „ Св.Никола” в Долна Вереница,
Михайловградско, В: Обзорна информация на НИПК. С., 1989
2. Василиев, А. Църкви и манастири из Западна Бългрия. – Разкопки и проучвания, т. IV, С., 1950
3. Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960
4. Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965
5. Гергова, И. Възрожденско изкуство в Михайловградски окръг, С., 1983
6. Гергова, И. Диалогът на грешника с Богородица. Проблеми на изкуството, бр. 1, 2012, 11-14
7. Дякович, Б. Археологически излет в Крайдунавска България, СбНУ, XX. С., 1904
8. Коева, М. П. Йокимов, Л. Стоилова, Православни храмове по българските земи. С., 2002
9. Каменова, Д. Стенописите на Искрецкия манастир, С., 1984
10. Марди – Бабикова, В. Научно – мотивирано предложение за обявяване на църквите „Св.Николай” в с.Долна Вереница и „Св.Николай” в с.Горна Вереница, Михайловградско за паметници на културата, НИПК. С., 1971