Тази легенда се предава от уста на уста не само в Брезе, а в цялата околия…
Родил се нейде между 1805-1810 г. Стефан на който по-късно всички викали Ковача. Чуден майстор бил и го търсили от всички околни села.
Станало така, че на събора в съседното село Искрец се срещнал с Бона от Гинци. Момата била толкова хубава, че на мига взела акъла на майстора. Разказват, че след срещата им Стефан все се реел в облаците, а когато работел, тихо си припявал.
Хубостта на гинската мома, обаче не останала незабелязана и от местния турски бирник. Ходел на няколко пъти при баща и Стоян да я иска за жена. Баща и обаче не искал да предаде вярата и не я давал. Като видял османлията, че само с думи няма да вземе момата, почнал да тормози цялото семейството.
Дълго време Стоян вардел щерка си от бирника, но накрая разбрал, че турчина няма да се спре докато Бона не му пристане. Много мислел как да премахне това нещастие, което сполетяло къщата му и решил да направи нещо страшно, което карало бащиното му сърце да се свива от болка. Една сутрин, преди първи петли, отишъл при спящата Бона, замахнал с тоягата и я ударил с всичка сила през краката. Изстенала красивата мома и погледнала баща си, който ридаел до нея. Веднага разбрала, че осакатявайки я, Стоян я е спасил от мераците на бирника.
След време, макар и куца, Стефан Ковача взел Бона за жена. Заживели щастливо двамата влюбени, а майсторът решил да увековечи тяхната любов, като направи чешма.
Запретнал ръкави Стефан и с брат му Илия издигнали чудна чешма, на върха на която имало изправено на задните си крака мече изработено от бигор.
Надписът на чешмата направил двоен, а в рамка досущ като две страници от книга пишело:
„Тая чешма направил майстор Стефан 1845. Ковачко учил, а чешмата самоук правил съ чирак му Илия”.
Ковача увековечил не само своя труд, но и този на брат му като чирак.
Минали години, чешмата при Бързил шуртяла, а близо до нея била и ковачницата на Стефан. Вътре имало каменен стол от бигор, застлан с вълчи кожи на който понякога майсторът си почивал.
Веднъж същият този турски бирник, който искал Бона за жена, минал оттам и заварил жената на ковача на чешмата. В злобата си той замахнал с ятагана та посякъл първо изправеното мече, а след това и Бона. Майсторът чул и изскочил с пушката, но турчинът вече не се виждал.
От този ден Стефан се затворил в себе си и починал преди Освобождението в самота…