Възрожденската черква „Св. Параскева“ е изградена през 1846 г. Тя е плод на духовните стремления на тукашното будно население, изразили се с особена сила през Възраждането. След като незнайно кога бил разрушен старинният манастир край Брезе, днес известен като „Св. Спас“, дълго време местните хора се черкували в Искрецкия манастир, а ежедневните християнски обичаи изпълнявали на оброчищата, каквито имало много из околността. Ако се съди по голям оброчен кръст, намиращ се в черковния двор, който е посветен на Свети Петър, а на гърба му е гравирана годината 1883, може да се предположи, че на това място е имало оброчище и преди построяването на черквата. И навярно това оброчище, с неговото разположение – в центъра на селото, е повлияло за избора на място за бъдещия храм.
С духа на възрожденската епоха, в строежа на черквата се включват много хора, кой с каквото може: с труд, материали, а по-имотните участват с парични средства. За това се разбира от ктиторски надписи, запазени по стените на храма. Трябва да се отбележи, че в миналото село Брезе е било проспериращо селище и в него са живеели заможни селяни. Някои от тях стават дарители и на близкия Искрецки манастир.
Две години след изграждането, през 1848 г. вътрешността на храма е изографисана от местния образописец Яначко Станимиров, който е известен и със зографията си в Искрецкия манастир. Неговият подпис липсва в брезенската църква, но брежани помнили съселянина си зограф.
През 1889 г., към църковната сграда, от запад, е пристроена нартика (притвор), в която да се побира по-голям брой богомолци от постоянно разрастващото се по онова време село.
Понастоящем храмът отваря врати само на големи християнски празници.
В архитектурно отношение черквата е еднокорабна, едноапсидна, с нартика и навес от запад. Покривът е двускатен, покрит с цъгли, като апсидата има самостоятелно покритие. Главният вход на храма е от запад, но и има още един – от южната страна на наоса. Градежът е масивен, от каменни блокове, споени с хоросан. Южната стена на наоса е допълнително укрепена с два контрафорса.
Около черквата, освен оброчния кръст, който с внушителните си размери (височината му е около1,50 м), се явява един от най-големите кръстове в Западна България, има други, по-малки надгробни кръстове, повечето поставени на гробовете на местни свещеници. Тези кръстове представляват редки образци на българското пластично изкуство, несрещащи се в други райони. Прави впечатление, че между тях присъства кръстът на „ПОПЪ ГЛЪПЪ КИТОВЪ“ – братът на Гроздан Китов (1810-1904 г.), известен като игумен Герасим от Свогенския манастир, който е един от най-отявлените будители от този край (радетел за българщината и съзаклятник на Васил Левски).
Източници
1. Василиев, Асен. Църкви и манастири от Западна България. В: Разкопки и проучвания, т. IV, 1950 г., стр. 63.