Дървеният мост е строен от Али Феруз бей, същият, който издига и джамията на Царевец през 1435 година. Съоръжението свързва тогавашната Турска махала (след Освобождението известна като „Св. Троица”, „Трудов фронт” и „Света гора”) с подножието на историческата крепост Царевец и с околните селища, разположени на юг.
Пролетта на 1897 г. се оказва фатална за един от първите търновски мостове.
Ферузбеевото съоръжение е съборено до основи от голямото наводнение. Буйните талази с безпощадно разрушителна сила помитат моста, служил безотказно на хората от векове. Документирани спомени свидетелстват, че „Ради Юрданов плаче като дете, кога гледа водната стихия и частите на Ферузбеевия мост да се мятат в едно общо и трагично за сърцето и погледа зрелище”.
Макар и с по-бавни от очакваното темпове, общината възстановява моста и той отново заема достойно място в живота на търновци. Така например малцина знаят, че след Освобождението конаците, разположени в близост до Ферузбеевия мост, служат като болнични помещения.