В недрата на родната църква от векове не секва дейността на гоелми и малки служители на Вяра, Род и Родина. Техният живот и дела са като плуг, който разорава целината на вътрешния човек, раздвижва дълбините на спяшната съвест, пригодява я да възприеме и култивира благодатното семе на духовния живот, спасителната Божия благодат.
Един от тях е отминалият във Вечността архимандрид Ромил, образец на благочестие, смирение и християнско прилежание в най-новата история на Черепишкия манастир.
Роден е на 12 април 1919 г. В село Салаш, Белоградишко, Видинска епаркия със светското име Борис Димитров Йоцов. Той е пето от шестте деца на бедни, но силно вярващи родители. Бедността му попречва да получи добро образование, но с буден ум и християнско образование се самообразова. Отбива военна служба в 15-и пехотен Ломски полк, гр. Белоградчик, а през 1942 г. е мобилизиран със същия полк в Сърбия. Видяното и преживяното през военните години, насилията на богоборческия режим над вярата, християнските традиции и морал определя решението му да се отдаде на служение Богу.
След като успява да завърши свещениеското училище при Черепиш през месец август 1949 г. Борис Йоцов се установява в Черепишкия манастир по времето на игумена архимандрид Атанасий. На следната година дава монашески обет и пострижение с името Ромил. Цели 50 години поклоници, семинаристи и заселниците по искърското дефиле се наслаждават на омайните гласове на 4-те манастирски камбани биени от дядо Ромил.
Името на отец Ромил и черепишките камбани става известно далеч от светата Обител. Лондонската телевизия, със свой специален екип на BBC, дошли в манастира и заснели филм за камбаните и техния звънар отец Ромил. В началото на 2000 г. отец Ромил заминава на лечение в село Искрец, Софийско и изчезва безследно.