Силата му идва от млякото, що засукал от Гюргя самодива, умът и хитростта от Господа са му дар.
Шетал Марко с коня Шарколия по цялата поробена от турците християнска земя и за правата вяра се биел, и от османските нашественици християните закрилял.
Шетал Марко и по нашите земи – следи от неговите стъпките и от стъпките на коня ще откриете по целия път от Дунав до Врачанския Балкан.
Крали Марко с коня си скочил веднъж от Стара планина чак на най-високия баир западно от Оряхово. Скочил той, защото виковете на българите, посичани от кървавия ятаган на неверниците, от Оряхово се чули чак в равното Софийско поле. Чул ги Марко и препуснал на помощ. От силния скок копитата на коня се отпечатили на камъка.
Този баир след туй хората нарекли Марков баир.
Разправят, че Крали Марко бил любовник на баба Вида. Баба Вида е пренасяла във Видин чрез народа – от ръка на ръка камъни, за да гради кули. Понякога любовниците се развличали, като се надхвърляли с камъни. Марко хвърлял от Оряхово, Баба Вида от Видин. Затуй парчета от същия камък, от който са изградени Баба Видините кули могат да се намерят и на Марков баир в Оряхово.
И друго се знае за Марков баир. Някога Крали Марко идвал на Дунава да си пои коня. Там, където е “щръпнал” коня Шарколия, останали колкото една синия плочи от тежестта на копитата му. Най – напред конят е “щръпнал” на Средния връх, прескочил е Букьовци (гр.Мизия), стъпил на Мутишевица и после на Марков баир. От там слезнал на брега на Дунав. Пил вода и когато се изправил да си тръгват, завеяла силна виелица. Като нямало къде да се скрие, Крали Марко изкопал под баира пещера и там останал с коня си. Минала бурята и юнакът излязъл, заедно с коня.
Крали Марко е минал през Букьовци само веднъж и затова от копитата на коня му има само по една плоча – на Средния връх, на Мутишевица и на Марков баир.
Край село Манастирище има камъни, на които се виждат следи от подкова. Там също стъпвал Марко с коня си.
По течението на река Бриша, край село Тлачане има корито с дебели камъни, дълги шест метра и широки четири. По тях са издълбани следи от конски копита и от саблен удар. Чул една нощ Марко Кралевити писъци и стонове тъдява, скочил той на коня Шарколия и настигнал по тези места турците, които карали три синджира роби. Размахал юнакът свойта сабя дипленица, разсякъл коритото на девет места, а конят, като се изправял, копитата му се забивали в камъка. Освободил юнакът робите, а коритото на реката пази и днес деветте спомена от тази битка.
Във Врачанския балкан има местност Крали Маркови откоси – в Милановския суват. Тук Марко е косил трева и същата трева се е вкаменила и са станали камъни също като откоси по четири – девет метра широки. Конят му пасял на една могилка там. Разказват, че като видял под близката канара други коне, скочил при тях направо, без да заобиколи. Където паднал, като скочил, копитата му потънали в земята и там избликнала вода. Наблизо се виждат и по- малки каменни гънки – откосчета. Там пък, казват, косило Дете Големеше, верен Марков побратим.
Има и местност, казва се Дели Марков камък – над град Враца в местността Скакля – водопада. За този камък се знае, че Крали Марко го е изнесъл и го е поставил там. Голям е колкото половин кола сено.
Крали Марко навсякъде е обиколил с коня Шарколия и навсякъде конят е оставил следи от копитата си. Така някога юнакът е отбелязвал докъде му е държавата.
Източници
“Крал – Баир” – легенди и предания от Врачанско, 2000 г.