Близо до София в Понор планина се е скътало китното село Брезе. Според преданията жителите му са преселници от софийското село Бояна, които бягали от турската инвазия.
В началото на Брезе е бил разположен манастир, който според едни е носил името “Свети Спас”, според други “Възнесение Господне”, според трети “Света Петка”, а четвърти казвали че му викали “Свети Иван Пусти”, защото след една случка бил призрачен и пуст.
Манастирът е притежавал и стопанисвал декари земя, разположени предимно на север от него. Голяма площ от нея е била заета с овощни насаждения, ливади, ниви, градини, пчелин, кошари за домашни животни.
В най-северната част (високата) на имота е имало кладенче, заобиколено с „подкова” от висока горска растителност. От него извирала бистра питейна вода, непресъхваща и през горещите летни дни. Това място, особено по пладне, е било любимо за отдих на работещите към манастира. А те били предимно девойки от Брезе, Загъжене и Зимевица. По тяхно искане манастирската управа им направила просторен и дълбок вир (езерце) под кладенчето, в което изворната вода през лятото се събирала и затопляла. В него девойките се къпели и прали дрехите си. Турските бегликчии (събирачи на данъци), които отсядали за повече време в Искрец и по-малко в Брезе, подразбрали за този „девически” кът в манастирските имоти. Веднъж те, начело с главатаря им, тайно се промъкнали между дъбиците, доближили се сравнително близо до „пладнешката къпалня” и наблюдавали в захлас голите девойки. Наслаждавали се на хубостта на българските планински момичета – стройни като тополки, с напращели гърди, с помургавели и усмихнати лица, с дълги до тънката талия светли, кафяви и черни коси.
Застоявали се турците, докато девойките започвали да се обличат и да си правят плитке на косите. Те нищо не предприемали срещу хубавиците, за да могат и друг път да им се наслаждават. И го правели, без дори манастирските работнички да подозират.
От всички девойки предводителят на бегликчийте си харесал най-много Драга от с. Зимевица. Тя била леко мургава, с тънка талия, но с голям и плътен бюст, със смолесто черна коса и със слънчева усмивка, която не падала от лицето й.
Дошла есен. Манастирската реколта била почти прибрана. Атмосферата около кладенчето запустяла. Но гледката от лятото в паметта на турците останала не само непокътната, но обсебвала още по-силно съзнанието им.
Настъпила зима. Все повече в главата на бегликчийския главатар узрявало решението да вземе или открадне Драга от родителите й. А за тази цел лютата зима е най-подходяща, тъй като в такова време всички хора са си в къщите и никой не може да очаква посещение от турци. Не е като през лятото, когато местните жители са нащрек и често си имат дежурни съгледвачи, та когато към селото им се насочат турци, младите жени и девойки забягват в близките гори, за да се крият. Иначе ще последват изнасилвания и убийства. Един ден, в студ и виелица, група турци, начело с техния началник, пристигнали в Зимевица, за да вземат със себе си Драга. Липсват обаче сведения как е станало това – дали срещу много жълтици или насилствено.
Турците и девойката поели на път за Брезе през преспите пеша с изключение на влюбения главатар, който яздел бял кон. От големия студ ръцете, краката и ушите на „пешаците” помръзнали, но се придвижвали с големи усилия напред, докато водачът им седял на коня неподвижен.
Пресичайки Бабина река „сватбарите” се вгледали в „младоженеца” и забелязали, че целият е посинял от студ и започнал да се олюлява насам-натам. След още малко път изведнъж той се строполил в снега. Наложило се да го качват на коня, за да го крепят и да го влачат по дълбоката снежна покривка. Преди да стигнат до Брезе той вече бил „предал Алаху дух”.
Този случай обезпокоил силно всички негови подчинени – не могли да опазят от смърт техния предводител. Започнали да питат какво ще предприеме срещу тях турското началство? Кой ги е така наказал? Дали Аллах или Христос? И още много други въпроси си задавали те.
Какво точно се е случило с тях и девойката Драга – не е ясно. Тук легендата има продължение в три версии.
Първата се състои в това, че след този случай манастирът „Свети Спас” е бил изгорен от турците до основи.
Втората версия е, че Драга се е завърнала в манастира, вече забременяла от похитителите. И след раждането храмът е бил запален незнайно от кого.
Третата версия гласи, че или Драга, или друго момиче-работничка в манастирските имоти забременява от игумена, та след като изпищяло новороденото в църковния храм, той бил запален от българи, които не понесли падението и резила на богослужителя.
Каква е истината, едва ли някога ще може да се разбере. Но мястото около кладенчето, което и днес съществува, се нарича Гол-Дра (съкратение название от турците – Гола Драга) или Джеркова шопка.
Факти
Манастирът “Свети Спас”(“Възнесение Господне”) се намира в югоизточния край на село Брезе,в местността “Манастиро”.
Кога е бил създаден,а след това и за живота на манастира липсват каквито и да е сведения.Преди време местните селяни са наричали манастирската черква “Свети Иван Пусти”,защото още тогава е била разрушена и запустяла.
Днес от някогашният манастир са оцелели развалините на манастирския храм.От черквата по-добре е запазена източната,северната и западната стена.Южната стена е била напълно разрушена,но преди години е надстроявана.Църквата е била покрита със стенописи,които са напълно унищожени,останали са тук-там само незначителни частици по стените.Църквата има и притвор,на който стените са добре запазени, на западната и северната стена има вградени две ниши.
Старината е изложена на природните влияния,и така се руши,ако не се спре това след години може да го няма малкото което е оцеляло!
Според преданият обителта е основана през периода XI-XIII в.,а по-късно,незнайно точно кога,е била разрушена от турците.
В манастира има два каменни оброчни кръста,за които се помни,че са посветени на Света Петка,твърде е възможно и храмът да е носил същото име.
Галерия
Източници
„Загаснали огнища”, Боян Балкански, 2013 г.
svetimesta.com