Името на Пенкин мост е избрано неслучайно. То се корени в една легенда, свързана със силна любов, завършила трагично.
През 1918 г. по време на Войнишкото въстание Александър Стамболийски е освободен за няколко дни от длъжност. Той решава да си направи излет край София и слиза на гара Реброво. В селото той съвсем случайно среща едно от най-красивите момичета, което е с около 20 години по-младо от него. Легендата разказва, че това не се оказва пречка за любовта между Пенка и Стамболийски, който често започва да посещава своята любима в Реброво.
Една майска сутрин след обичайното си посещение той бързал за влака, тъй като трябвало да присъства на церемония в Двореца, но в бързината заплел карака си в стария въжен мост и паднал във водите на Искъра. Чакащите за влака хора се оказали добронамерени и му услужили със своите дрехи, за да се стопли и изсуши. Когато се разделили, той им ги върнал с думите, че няма да забрави тази добрина.
Скоро след тази случка центърът на общината бил преместен от Церецел в Реброво. Това имало своето оправдание – Реброво имало много повече предимства от планинското селце Церецел. Освен това все по-често селяните съзирали хора, правещи измервания на стария рушащ се мост. Когато на 11 юли 1922 г. е направена първата копка за новия мост, се разкрила каква е целта на тази подготовка. На церемонията присъствал и самият Стамболийски – по това време министър-председател. Хората веднага познали злополучно попадналия в студените води на Искъра мъж и му отдали необходимата почет. За всички изглеждало, че наистина добрината не била забравена.
Само един човек измежду присъстващите знаел истинската причина за тези благодеяния – красивата Пенка.
Не е документирано кога е извършено откриването на моста, възможно е и такова да е липсвало. Няколко месеца след началото на строежа, правителството на БЗНС е свалено от власт, а министър-прведседателят е жестоко убит. Смутните времена препядстват официалното откриване на моста в Реброво, но не и завършването на неговия строеж.
Що се отнася до Пенка – легендата разказва, че след смъртта на Александър Стамболийски, тя е покровителствана от негови приближени, които са били запознати с тяхната тайна любов. Впоследствие времето заличава следите й.
От тази тъжна любовна история единственото доказателство днес е мостът над река Искър, наречен от хората Пенкин мост – на името на тази, заради която той е изграден.