Били години, когато византийци се разпореждали по нашите земи. Бушувала неукротимата кръв на дедите ни, но все още цариградски владетели държали сведени непокорните глави.
В една тъмна беззвездна нощ в Търновград мракът бил прорязан от божествено сияние. Пред младия болярин Асен се явил сам Свети Димитър Солунски и с огнения си меч посочил към Янтра под Трапезица и изчезнал. Цяла нощ Асен не мигнал. Пребродил не веднаж и дваж ония места, където сочел огнения меч, мислел за чудното предзнаменование, но никому не го доверил.
На сутринта Асен повикал майстори и им заповядал да съградят храм в чест на Св. Димитър, там, гдето светията посочил с огнения си меч. Градили майсторите денонощно, без почивка, и скоро храмът бил готов. Зографи дошли тук от гънките на Хемус и го украсили богато вътре и отвън. Всички му се дивели.
В един ден на 1185-та година се събрало мало и голямо – епископи, боляри и народ да осветят новия храм „Св. Димитър Солунски“. Запели сладкогласните камбани и екът им като зов будел смълчаните хълми. Денят днес бил необикновен. Тясна била църквата да побере всички поклонници и множеството изпълнило с пъстрите си облекла целия църковен двор, тясната равнина между Янтра и склоновете на Трапезица.
От уста на уста се понесла вестта: чудотворната икона на Св. Димитър напуснала Солун и по незнаен път дошла в Търново. А може би светецът е напуснал коварните и жестоки ромеи и дошъл тук , за да бъде помощник на българите!
– Небесният воин е дошъл да ни поведе!
– Той вече се връща от гърците!
– Не е истина, че солунския светец обича гърците и че той е поразил българите и убил цар Самуил с невидимото си копие!
Народът се раздвижил, за да стори път. С величествена походка в златошити болярски дрехи се задал по стръмния път на Трапезица Асен и минал да влезе в храма. Всички паднали на колене и притаили дъх, защото се чул незнаен глас да казва:
– Този е божият избраник!
На прага Асен свалил златния си шлем, три пъти се прекръстил и бавно пристъпил към олтара. И изведнъж и той се спрял. Погледът му срещнал видението от онази паметна нощ. Свети Димитър със златна броня стоял пред него и го гледал в очите, сякаш чакал от него свещен обет.
– Да бъде волята ти! – прошепнал Асен и коленичил.
В храма тоз час екнали тържествени песни, сребърните звънчета на кандилницата тънко прозвънели. Царските двери се разтворили и там застанал белобрадият български търновки епископ.
Настанало мълчание. В напоения с тамян полумрак запалените свещи тихо пращели. Вдъхновено, архиепископът издигнал бледата си ръка и пред всички се изповядал, че свети Димитър така му повелил:
– Бог спомни дома и рода на българските царе и ме изпрати на помощ за обновление на българското царство. Затова постави Асен за цар на българите и бог ще бъде с него да се въздигне българския скиптър.
Посред песнопения архиепископът наложил Асеню златна корона, наметнал го с царска багреница, обул му сърмени сандали и го благословил, а народът запял от радост велегласно:
– Да живее Асен! Многая лета Асеню, царю болгарскому!
И навън въодушевлението разтяло непрекъснато.
– Небето е с нас! Свети Димитър ни закриля! Нашето дело е справедливо! Ще изгоним от нашата земя ромейските господари!
Като сърдита река се отприщило народното недоволство. Хората се сбирали на групи, въоръжавали се кой с каквото може. Византийският кастрофилак спокойно наблюдавал високо от крепостта многохилядния народ, но не предприемал нищо, защото свети Димитър помрачил разсъдъка му.
Пред възбудения народ се изправили Асен и Петър. С голи мечове в ръце те призовали всеки българин, който милее за своя род и Отечество да грабне оръжие и да тръгне в бой срещу ромеите.
– България е за българите!
И смирените допреди богомолци се втурнали след Асен, който сочел с меча си Царевец. Византийската стража била поразена. Крепостта паднала.
Това бил първият ден на великото въстание, което възродило България.
Факти от Wikipedia
Църквата се намира под североизточния склон на хълма Трапезица на десния бряг на река Янтра. Тя е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. Свързана е с обявяването на въстанието през 1185 г. под ръководството на болярите Петър и Асен за отхвърляне на византийското владичество. В нея са коронясали първите владетели от Асеновата династия – Петър, Асен и Калоян. Малко по-късно в края на XVII или началото на XVIII в., към църквата бил създаден и манастир. Към него принадлежат откритите при археологически разкопки след 1971 г. четири големи сгради, разположени на изток, запад и юг.