Феодалът Красен, който живеел в крепост на юг от днешно Панагюрище, имал красива дъщеря Яна. Тя била буйна и обичала да подражава на мъжете – заедно с тях ходела на лов и умело въртяла сабя, точно хвърляла копие, а стрелите й винаги попадали в целта. На един лов, организиран от баща й, Яна не се появила. Тръгнали да я търсят. Но от един съседен връх към ловджиите се спуснала група конници, начело със сина на друг местен владател. Това бил Никола, син на феодала Душко. На коня на Никола седяла и Яна. Те били влюбени. Никола поискал ръката на Яна от Красен.
– Моята дъщеря е родена да се омъжи за богат и по-силен човек, приближен до царския трон – смръщено заявил Красен.
Дълго ридаела и се молила Яна, но бащата бил непреклонен.
През една тъмна и потайна нощ обаче Никола, подпомогнат от свои верни другари, откраднал момичето. Двамата изчезнали в Душковата крепост. Красен събрал многоброен отряд войска и ги повел на север, за да накажат Никола и Душко. След тежък бой те разбили бранителите и разграбили цялата крепост. Никола и Яна намерили убежище в горските гъсталаци. Оттам те нападали често Яниния баща. След едно такова сражение Никола бил ранен. Яна отвела любимия си при изворите на реката, където денонощно се грижела за него. Но Никола умрял.
Яна дълго страдала и духът й никога не намерил покой. С оръжие в ръка тя мъстяла на всички противници на нейното щастие.
Днес легендата за нея звучи като химн на младостта и искрената любов, отразен във водите на буйната едно време река, която и днес пресича центъра на Панагюрище.
Друга легенда разказва как турците искали да вземат Яна за ханъма. Когато я подгонили, тя се хвърлила от една скала в реката, а османците възкликнали „Луда Яна”.
Факти
Първият период от съществуването на крепостта “Красен” (ІV-VІ в.) се отличава с процес на важни етнически промени в Източната Римска империя или на възникваща Византия. Тези векове са изпълнени с нашествия на готи, сармати, карпи, вандали, алани, бастарни, хуни и на много други племена.
В бурята на честите нашествия и на постоянно сменящите се заселници оцеляват предимно градските центрове по Черноморието и на юг от Стара планина. Етническият облик на жителите им е извънредно пъсътр – резултат от заселници с икономически интереси, от войски или просто преселници от Мала и Предна Азия, сливащи се с местното население, сред което и траки. По това време започва покръстването на траките и превеждането на свещените писания на техния език, което се смята за една от най-големите победи на християнската църква по това време.
Крепостта е имала богат стопански живот, твърдят археолозите. Големият брой открити глинени тежести за стан и прешлени за вретено, както и зъбите за дарак говорят за интензивно предачество и тъкачество. Освен керамичното производство, налице са данни за силно развито железарство, обработка на кост, ювелирно дърво. Жителите в онези времена са имали свой център за производство на оръжие – намерени са мечове, части от ризници, апликации към въоръжение, ножове, боздугани. Между въоръжението изпъкват апликираните със сребърни пластинки по цялата си лицева страна боздуган и стремена, принадлежали по всяка вероятност на военен ръководител.
Красен е бил не само военностратегически и административен център. Откритите монети от мед, бронз и сребро говорят за усърдна търговия. Това са емисии на Лициний І, Константин І, Юстиниян І, Тиберий Константин, Алекси І Комнин, Маниул І Комнин, Иван-Александър и Иван-Срацимир, холандски талери от ХVІ в.