Легенда за Змейов пряход

Невероятна е Странджа! Първо те омагьосва с природата си, а след това с легендите си. Наслаждаваме се на тези чувства през един удължен уикенд в китното село Бръшлян –  перлата на селския туризъм в района. Толкова е малко, а с такава концентрация на положителни поводи за възклицание! Тук живеят постоянно не повече от 20 човека, предимно щастливи възрастни хора с почернели от слънцето лица и готови по всяко време да те упътят, разпитат или просто да поговорят с теб. В Бръшлян времето върви по собствена логика – понякога съвсем спира, а понякога забързва и те омотава в историите си.

В центъра на Бръшлян или на хорището, седнали на пейка пред дървената ограда на малката църквичка всяка сутрин се събират трима старци и оживено обсъждат болежките си или просто политиканстват. Приближаваме се към тях и молим да ни разкажат някоя интересна история от Бръшлян. Три чифта живи очи на три млади души се обръщат към нас. Първо ни разпитват кои сме, откъде идваме и след като сме задоволили напълно любопитството им с детайли от градския живот, един от тях подема: „А, знаете ли историята за местността  Змейов пряход? Хм…, започва.. от моя род Пехливанови!“ „Разкажете ни я“, отговаряме ние.

Легенда ли е, истинска  история ли е, оставяме на всеки от вас сам да прецени. Ето я по начина, по който я чухме и разбрахме ние:

Някога в селото имало Змей – брат на прадядото на нашия разказвач. Викали му така, тъй като бил висок, едър и силен и най-важното – бил роден с … опашка, а тези неща по онова време не можеш да ги скриеш. Цялото село знаело за този дефект, дори и да не се виждал изпод дрехите.  Страхували се от него селяните и го наричали Змей. Избягвали го даже щом го срещнели по пътя си. На него не му оставало нищо друго, освен да се усамоти някъде в гората извън селото. Просто останал да спи и живее в егрека заедно с овцете и да се грижи за тях. „Добре, обаче“, усмихва се нашият дядо-разказвач, „става така, че се Флюбва в най-хубавата мома от селото Калина.“ Наскоро омъжена от родителите си, Калина всеки ден ходела до нивата да носи обяд на съпруга си Клъвко, който жънел извън селото. Пресичайки, местната река, един ден пътят й пресякъл той – Змеят. Какви ли искри са прехвърчали между тях за тези няколко минути, в които са се срещнали очите им? С какви ли думи отхвърленият момък е успял да спечели сърцето й? Как тя го е допуснала до себе си без страх от физическата му странност и сила, но и без страх от ограниченията, наложени й като омъжена вече жена?…. Задаваме си всички тези въпроси, защото дори и в днешно време човек трудно би отдал душа и сърце на една ”трудна” любов. В резултат от тази съдбовна среща – младите се „залюбили“, казва нашия дядо-разказвач, с всички значения на тази дума и тогава и сега! Започнали да се виждат тайно, но лялото отминало, жътвата свършила, та взел Змеят да идва посред нощ до къщата на Клъвко, която се намирала в края на селото. Ниска приземна странджанска къща върху каменен зид. Прозорците й – на височината на човешки ръст, и сега още могат да се видят запазени много подобни къщи в Бръшлян. Та, идвал Змеят късно вечер, почуквал на прозорчето на Клъвковата къща. Щом го чуела невеста Калина се провиквала: „Клъвкооо, Змеят ме вика!“ Съпругът Клъвко – доста по-възрастен от Калина, дребен, грозноват и възслабичък мъж отговарял „Въри, въри, щом те вика Змеят, отивай!“ Страх го било, че Змеят може да го убие или къща да му запали.  Завъртяла се любов по закътани полянки и горички около Бръшлян. Резултатът от тази страст бил, че на на Клъвко и Калина се родили пет дъщери за чудо и приказ – високи, стройни, красиви. Най-красивата от тях се казвала Добра. Пораснала Добра, станала мома за женене.  Влюбил се в нея на свой ред младият Вълчо – дядото на нашия разказвач и близък роднина на Змея. Не знаел той нищо за змейската любов, за която приказвали само възрастните в селото под сурдинка. Поискал разрешение от родителите си да вземе да поиска ръката на красивата Добра, а те категорично му забранили заради предполагаемата тайна кръвна връзка между младите. Поболял се Вълчо от мъка, та чак в песен преживяванията си излял:

От къкто Добра залюбих,
та си якълет изгубих,
та ня знам дялник ни празник,
ни га е свята Недяля.

…………………

Дали заради близостта си с Турция, малко като в  турски сериал приключила тази история – Добра я сгодили за друг, а Вълчо си намерил през пет села в десето друга невеста. Една забранена, но изживяна любов, довела до една друга силно бленувана, но неосъществена любов,  завършила с разбити сърца. Изкуплението на греха или чиста случайност?

Оттогава обаче на онова място, където хората пресичали реката и където за първи път се срещнали Змеят и Калина невеста, всички му викали Змейов пряход, като спомен за тяхната непризнаваща ограничения любов.

*любов, любим човек, изгора, първо либе (тур.)
*страст, копнеж, меланхолия, черна мъка (араб.)

Източник

Уеб легенди БГ

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *