На север от село Вълчо поле се намира връх Шйновец, който е известен още на местните като „Самоградно кале“. За него съществува интересно предание.
При нахлуването на турците в нашите земи горе на калето незнайно кои и как са построили непристъпна крепост. До нея имало достъп само от едно място, което се сливало с Радова планина. Тази крепост имала две врати едната откъм планината, откъдето можело да се мине, а другата кой знае защо над самата страшна пропаст от другата страна на крепостта.
Бягайки от нападенията на нашествениците, доста хора успели да се приютят в тази крепост на върха на Самоградното кале. Но и тук нападателите успели да ги открият и започнали да щурмуват крепостта. Хората вътре се защитавали храбро, но храната и водата вече привършвали. А вътре имало жени и малки деца. Трябвало да се направи нещо за спасяването на хората, укрили се в крепостта.
Когато повече не можели да издържат, храбрите защитници решили да измамят нападателите си. През една тъмна нощ успели да се измъкнат от крепостта, като оставили отключени вратите и от двете й страни.
Нетърпеливите нападатели не дочакали утрото и още в дрезгавината нахлули в крепостта. След като не открили никого в нея, те побързали към другата врата, като си мислели, че тя води към някакви тайни скривалища. Предвкусвайки сигурната си победа, те бързали един през друг да нахлуват през тази тайнствена врата и падали един върху друг в стръмната пропаст. Докато разберат какво става, почти всички турци изпопадали долу върху зъберите, заедно с конете си. Настъпил неописуем ужас — писъците на умиращите хора се сливали с жалното цвилене на премазаните коне. Настъпващото утро заварило страшна картина в пропастта под калето. Сякаш цялата природа била замръзнала в неописуем ужас.
От многото кръв и от разлагащите се трупове долът се заприщил и вмирисал. Затова и го кръстили „Люти дол“. Така се нарича и сега.
Разказват, че в онази непристъпна скала се виждала забучена стара желязна стрела, до която е невъзможно да се стигне. А някога, в онези тежки времена, хората са успели там, на връх скалата да построят крепост и да живеят в нея, да се отбраняват от нападателите си, само и само да запазят своята вяра и свобода.
Факти от Wikipedia
Връх Шейновец се намира в източния дял на Родопите на територията на община Любимец, североизточно от с. Вълче поле, община Любимец и югозападно от с. Мезек, община Свиленград, в близост до българо-гръцката граница. Височината му е 703,6 метра. Върхът е известен сред местното население още и като “Самоградно” и “Константиново кале”, а по турско време върхът са наричали “Курт кале” или “Курткьой калеси” (Френски пътеписи за Балканите, XIX в. на Д-Р АМИ БУЕ – Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/).
Източници
„Вградената невеста“, Жечка Горчева