Провадийската крепост е построена на величественото плато източно от града, познато под името Калето. Тя се използва от средата на ІІІ до края на ХVІІ век, с прекъсване от първите десетилетия на VІІ до Х век.
Византийците я назовават Проват, българите – Овеч, а турците – Таш хисар (каменна крепост).
Уникалните природни дадености я правят трудно превземаема. Твърдината отвсякъде е защитена от скали с височина от 11 до 18 м. Тесен скален провлак я свързва със съседното плато Табиите. Между Калето и Табиите в миналото е имало дълъг дървен мост. Най-високата част на крепостта е т. нар. „Цитадела” със 166 м надморска височина.
Овеч помни времето на Петър ІІ и Калоян, движението начело с цар Ивайло, рицарите на Амедей VІ Савойски, османското нашествие, антиосманското въстание от началото на ХV век, походът на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело. През ХІV век е седалище на митрополия.
Днес личат основите на три църкви, жилищни сгради, разположени в северната част на твърдината, три входа (от север, изток и запад), отбранителни съоръжения, кладенец с дълбочина 79 м, единадесет щерни, 30 раннохристиянски гробници, улици и др.
През 2008 г. Овеч е обявен за недвижим паметник на културата от национално значение.