Крепост Момина кула

Това се случи преди много, много години. Хората от град Неврокоп (сегашният град Гоце Делчев) си живееха добре. Управителят им беше добър човек. Той живееше с хубавата си дъщеря в крепостта край града, близо до гората.

Девойката се славеше не само със своята голяма хубост, но и с добротата и трудолюбието си. Сутрин ставаше рано, изкачваше се на кулата в крепостта и с песен посрещаше изгрева на слънцето. Птиците от гората пригласяха на сладкопойния й глас. По цял ден шеташе чевръсто из къщи, а вечер пак с песен от кулата изпращаше небесното светило. Дъщерята радваше сърцето на баща си с всичките си постъпки, стараеше се да намалява неговата мъка по рано загубената й майка.

Но не щеш ли, за беда, дойдоха турците по тези земи. Бързо завладяха града и пожелаха да превземат крепостта край гората. Искаха конака си там да направят. Управителят имаше около себе си верни хора, решени докрай да бранят крепостта, чиито стени бяха дебели и здрави.
Напразно обсаждаха нашествениците тази крепост цели пет седмици. Тогава един стар аскер се досети за една отдавна изпитана хитрост.

Затвориха в един яхър три коня и пет дни ги храниха само със солена зоб. Вода никак не им даваха. После ги пуснаха около крепостта.

Конете, излезли на свобода, бързо се втурнаха вода да дирят. Мятаха се като бесни ожаднелите до изнемога животни, душеха с разширени ноздри земята.

Не след дълго време един от конете заудря яростно с копита на едно място, близо до крепостта. Тогава турците разбраха, че оттам минават тръбите за водата. Дълго копаха и накрая успяха да спрат притока й към крепостта. Останали без вода, след няколко дни хората в нея бяха принудени да се предадат.

Малко преди да се отвори голямата порта на крепостта турците и обсадените станаха свидетели на странна гледка. Най-горе на кулата се появи гиздава девойка, облечена в бяла рокля като за венчило. Вятърът раздипляше гъстите й гарвановочерни коси. На фона на залязващото слънце момата от кулата представляваше чудна картина. Тя протегна ръце към бакъреночервения диск сякаш искаше да го спре от неговия вечен ход и никна, тя запя. Турците занемяха пред хубостта и чудния и глас. Струваше им се, че са попаднали в света на приказките.

Тъжно се извиваше песента на момичето над горските върхари. Дори птиците от гората се спряха да я послушат. В нея се разказваше за природата, за любовта, за погубените младост и живот… Още недовършила песента, момата разпери ръце и полетя от кулата надолу към коравата прегръдка на земята. Отдалече приличаше на ранена бяла птица…

От тогава тази кула се зове „Момина“.

Според друга легенда крепостта е построена от сестрата на цар Иван Шишман, след като успяла да избяга от турски плен.

Факти

%d0%bc%d0%be%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%83%d0%bb%d0%b01Късноантична и средновековна крепост Момина кула се намира в землището на село Кремен в един от най-тесните и живописни участъци на река Места, в пролом Момина клисура. Отстои на 6 км югоизточно от село Кремен и в същата посока съответно на 31 км и 86 км от Банско и Благоевград. Столицата София се намира на 180 км северозападно.

Крепостната стена на Момина кула е ограждала цялото възвишение. Зидът е от местен ломен камък споен с бял хоросан. На много места личат гнезда на изгнили напречни и надлъжни греди. От запад крепостната стена е запазена и достига височина от 8 м. В тази част на крепостта се е намирал нейният единствен вход.

На юг са открити 2 скални образувания, подобни на бойници. Намерени са още: късове от домашна керамика, характерна за V-VI и XII-XIV век. В скалите под крепостта има естествена пещера с няколко входа, галерии и зали с останки, доказващи наличието на праисторическо селище. Днес входовете на пещерата са зазидани и достъпът в нея е невъзможен.

При сегашното състояние на крепостта Може да се допусне, че тя е преустроявана два пъти и е била използвана през твърде продължителен период от време, от Античността до късното Средновековие. Затова говори и фактът, че през 1951 г. иманяри намират там 7 златни монети от времето на византийските императори Комнини. Намерени са и стрели с железни върхове.

Източници
http://pirin.bg/
http://kornitsa.com/

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *