Ген. Иван Цончев /1859-1910/ e висш военен, герой от Сръбско-българската война, ръководител на Върховния македоно-одрински комитет, дългогодишен борец за национално обединение.
Роден на 19 август 1859 г. в Дряново в семейството на даскал Цонко Попиванов. Едва 18-годишен се записва доброволец в Българското опълчение по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище в София. На 30 август 1885 г. е произведен в звание капитан. По време на Сръбско-българската война е командир на дружина, която участва в боевете при Сливница и пленява 160 сърби. Цончев е награден с орден „За храброст”.
След войната Иван Цончев постепенно се издига в йерархията и става все по-уважавана личност. През април 1897 г. княз Фердинанд го прави член на Кавалерствения съвет, а от 27 януари 1898 г. е назначен за комендант на Видин. Иван Цончев става един от най-младите генерали в България, но се отказва от военната си кариера, уволнява се на 1 февруари 1901 г. и се посвещава изцяло на борбата за освобождение на останалите извън границите на България Македония и Одринска Тракия.
Още преди уволнението си той много помага на освободителното движение в тези области – морално, материално и най-вече с авторитета си, който е бил много нужен, за да бъде взета на сериозно цялата организация. Превръща се в една от най-влиятелните фигури на ВМОК, като от 1901 г. фактически ръководи организацията.
Иван Цончев е основен организатор и ръководител на Горноджумайското въстание, което избухва през 1902 г., а на следващата година участва и в Илинденско-Преображенското въстание, което е връхна точка в борбата за освобождаване на българските земи, останали извън границите на държавата.
През 1905 г. дряновецът, който посвещава живота си на идеята за национално обединение, проявява рядко срещани качества и се оттегля от Върховния комитет, за да се сложи край на разцеплението и борбата да продължи под ръководството на ВМОРО.
Умира на 16 декември 1910 г.