Днес са Сирни Заговезни, Неделя Сиропустна . Денят за православно всеопрощение. В Самоков му викахме „Поклади“.
Този ден, в детските ми спомени, не го свързвам обаче с прошката, а с пукотевиците на пукалата, които започваха из целия град поне две седмици преди празника, както и с ходенето по Ридо над Самоков за да сечем смрика за копата. А всяка махала си имаше своята копа и се състезавахме чия копа ще бъде по-голяма. Вечерта на празника копите се запалваха, някой свиреше на акордеон, възрастните надигаха бутилки и играеха хоро, а ние маскирани обикаляхме около огъня и се забавлявахме с тиквени фенери.
Като останеше само жар, го прескачахме за здраве…
Ходехме и по копите на другите, за да ги видим и тях. Да се повеселим и с другите..
А най-интересно, разбира се, беше около трапезата, когато баба ни или баща ни на връвчица на точилката връзваше бяла халва и/или варено яйце и ламкахме (хамкахме)… И кой знае защо, все някое от децата успяваше да хване със зъбите си халвата или яйцето. 😊
И смътно си спомням, че тогава ни караха да целунем ръце на възрастните, да поискаме прошка за нашите лудории, да ни простят, което винаги беше съпроводено я със стотинки, я с бонбони. Та в този ред на мисли –
Прощавайте и простено да ви е!
Спомен на Димитър Кюланов