Потвърден

Легенда за Гробцето

10:49 Oct 23 2013 с. Стамболово

Легенда за Гробцето
Из родопския край върлуваха кърджалии и еничари. Те нападаха и ограбваха беззащитните села. Бродеха като диви зверове по пътищата, из полята и горите, жадни за плячка и хубави жени. С много голяма жестокост се отличаваше разбойническата банда на Емин ага от село Книжовник, Хасковско. Откъдето минеше тя, след себе си оставяше само смърт и запустение. Емин ага и хората му бяха винаги озлобени и много алчни. Обикаляха навсякъде, грабеха, отвличаха моми и невести, биеха где когото сварят, убиваха.

Беше празник. Стари и млади излязоха на мегдана сред селото. Скоро се изви кръшно хоро от моми и млади невести. Хората ги гледаха и им се радваха. Но изведнъж на мегдана се появи, сякаш изникна от земята, един от хората на Емин ага — Кара Осман. Със засукани мустаци и накривен фес, с ръка върху ножа, втикнат в пояса му, той тръгна към хорото. Младите жени се разпищяха и хукнаха да бягат. Остана само невеста Добра. Като слънце грееше хубавото й лице сред опустелия мегдан. Впил сладострастен поглед в хубавите й очи, турчинът я приближи и улови през кръста.

Ленко, младият мъж на Добра, видя всичко това и връхлетя върху Кара Осман. Бързо изтегли ножа от пояса му и го заби в изпъчените гърди. Крайно изненадан, турчинът не успя дори да гъкне.

След това Ленко хукна към гората, която майчински го приюти. Скоро събра дружина, която започна да мъсти на турците за безбройните им безчинства.

В сегашното село Стамболово, Хасковско тогава имаше много храбри момци, които отиваха в хайдушката дружина на Ленко. Най-смелият сред тях беше Вълко. Той носеше в пояса си остра кама и чифте пищови. Беше готов винаги да се притече в помощ на бедните и слабите. Не правеше разлика между християни и мюсюлмани, които често взаимно си помагаха в онези тежки времена.

През една тъмна нощ Емин ага влезе в Стамболово със своята банда главорези. Скоро пламнаха къщите и плевните. Много хора паднаха под кървавия ятаган на разбойниците. Бяха отвлечени млади невести и девойки. Между тях беше и либето на Вълко.

Научиха хайдутите за това и нападнаха бандата. Жестока битка се води до залез-слънце. Кървав беше този залез за хайдушката дружина. Войводата Ленко прибягваше от дърво на дърво в голямата дъбова гора и окуражаваше своите хора, обкръжени от турците. Силите бяха неравни и всички хайдути — избити. Само Ленко беше останал жив, но не искаше да попадне в ръцете на бандата. Затова бързо налапа дулото на вярната си пушка.

По-късно, когато вековната дъбова гора край село Стамболово беше изсечена, селяните оставиха неотсечени толкова дървета, колкото бяха падналите в боя хайдути.

Тези дървета-паметници и сега напомнят на всички за подвизите на народните закрилници. Мястото, където бяха погребани хайдутите, хората нарекоха „Гробцето“. Тази местност и до сега носи това име, а двадесетината вековни дъбове са живите свидетели на онези смутни робски времена.

Завещано от stidam
Достоверност: UP DOWN 0
Остави коментар
Име:
Email:
Коментари:
Код за сигурност:
12 + 10 =
stidam
Име: stidam
Завещал: 85 наследства

Огледайте се наоколо

Легенда за потурчения поп Нестор

15.10.2013

с. Поповец, 4.86 Kms

Паламаркаджийство

03.09.2013

с. Тънково, обл. Хасково, 7.1 Kms

Каменните гъби

18.07.2014

с. Бели Пласт, 10.87 Kms

Най-големият грях

14.09.2013

гр. Хасково, 11.58 Kms

stidam
Име: stidam
Завещал: 85 наследства
keres
Име: keres
Завещал: 19 наследства
georgistoyanov
Завещал: 1 наследства
vlado
Име: vlado
Завещал: 1 наследства