Потвърден

Въло войвода

10:36 Oct 23 2013 с. Ъглен

Въло войвода
Народният закрилник Въло войвода бродеше из усоите между селата Бежаново и Ъглен от Ловешкия край. Той водеше дружина юнаци, които бяха излезли в горите да отмъщават на поробителите. В края на петия век откакто бяха заробили българския народ, те станаха много жестоки — безчинстваха и издевателствуваха над беззащитното българско и дори над ислямизираното население повече от всякога.

Строен и напет, Въло войвода беше юнак над юнаците. Славата му на хубавец и смел хайдутин, на истински защитник на слабите се носеше из целия Ловешки край. Не бяха малко момите, които въздишаха по него. Но той си имаше вече изгора — овчарката Маринка от село Ъглен. Тя също беше прочута хубавица. А как само свиреше на кавал! По цял ден чудните звуци огласяха местността „Червената стена“, ширнала се високо над река Вит. А беше и безстрашна — бродеше из планинските усои, без да й мигне окото.

Турците разбраха накъде тегли сърцето на Въло войвода и започнаха да дебнат Маринка. Обикаляха често местността „Мартиновските колиби“ където двамата млади се срещаха.

Овчарката Маринка беше умно момиче. Всеки ден по залез-слънце тя оглеждаше най-внимателно околността и надуваше кавала на „Червената стена“. Въло я слушаше оттатък реката във „Вълчи дол“. Весела ли беше свирнята, това означаваше, че няма опасност и късно вечерта Въло минаваше през Вит и идваше в колибата при Маринка. Но свиреше ли девойката тъжната песен „Бягай, Въло, бягай брайно, че турци те гонят“, хайдутинът веднага хващаше горите на местностите „Дадан“, „Камен дол“, „Каленишкото усое“ и „Гущера“.

От своя страна Въло също дебнеше турците, които се опитваха да му направят засада. През една тъмна нощ той ги изварди и успя да вземе лулата на билюкбашията докато спеше. На нейното място остави бележка със следното съдържание: „Както ти взех лулата, така ще ти взема и главата! Да знаеш с Въло войвода шега не бива!“

Въло и другарите му имаха верни приятели от съседното село Бежаново, където живееха много потурчени българи. И те като своите братя българи пъшкаха под ярема на робството. В лицето на Въло и дружината му те виждаха свои спасители. Винаги се радваха когато хайдутите печелеха битките с общия враг — турските аги и българските чорбаджии.

Големи услуги на Въло войвода правеше дядо Абдурахман Байрямов. „В жилите ни тече една кръв“ — му казваше често при срещите си с него дядо Абдурахман и го предупреждаваше къде и кога ще правят засада на четата. Така хайдутите избегнаха много сражения с поробителите.

Въло доживя до Освободителната война и се записа доброволец. Биеше се рамо до рамо с руските войници и загина на връх Шипка през 1877 год. като опълченец.

Овчарката Маринка дълго го оплаква жално. Години наред хората слушаха тъжните мелодии на кавала й. По-късно тя се задоми за помощника на Въло войвода от дружината му. Първия си син те кръстиха Въло, на името на незабравимия народен закрилник.

Завещано от stidam
Достоверност: UP DOWN 1
Остави коментар
Име:
Email:
Коментари:
Код за сигурност:
20 + 4 =
stidam
Име: stidam
Завещал: 85 наследства

Огледайте се наоколо

Христо Чернопеев - Черния

25.10.2015

с. Дерманци, 3.78 Kms

Легенда за Златна панега

03.12.2013

р. Златна Панега, 10.41 Kms

Легенда за Реселец

17.10.2013

с. Реселец, 14.45 Kms

Легенда за Добранин дол

16.10.2013

с. Реселец, 15.17 Kms

Село Радювене

21.10.2013

с. Радювене, 15.6 Kms

stidam
Име: stidam
Завещал: 85 наследства
keres
Име: keres
Завещал: 19 наследства
georgistoyanov
Завещал: 1 наследства
vlado
Име: vlado
Завещал: 1 наследства