Oрехът в българския бит и култура

Орехът е „свято” дърво у българите, което самớ се сади. Орехите са почитани не само заради вековното им съществуване, но и като ценна храна и лекарство. Дървото осигурява подслон, сянка в летния зной и закрила от мълнии и проливен дъжд – наричали го Гръмоломник.

От незапомнени времена с орехите са свързани множество легенди и поверия.

Според народните представи, през зимата слънцето се намира в корените му и затова е студено. Орехът се схваща и като своеобразен път, който свързва земното с отвъдното, дори съществува вярването, че може да се разговаря с мъртвите, ако се допре ухо до ствола на дървото. На големия църковен празник Петдесетница или Свети дух, жените берат орехови листа и ги полагат върху гробовете. Вярват, че душите обикалят света на живите до 40-ия ден след Великден, а на Свети дух отново се прибират в отвъдното. Зелените листа на ореха, според поверието, осигуряват покой на мъртвите „оттатък”. На този ден клонки от дървото внасят и в църквата, за да коленичат върху тях по време на службата. Това се прави с вярата, че ще успеят да чуят и видят своите починали близки.

Орехът е „световно дърво” от сътворението на света:

„…станала земя, и то отначало станала като тепсия голяма, а сетне като харман, в средата на който Господ посадил орех”.

Орехът е сред пролетните символи на възраждащата се природа. „Зелен се орех развива”, „орех се вивом развива” и други подобни словосъчетания срещаме в началото на стотици народни песни.

Зелен се орях развива,
Елко ле, етрополко ле,
развива и разлюлява.
Под орях седът делие,
делие, млади гидие,
врани си коне стягаа,
далек на сватба да идат.

От текстовете им научаваме, че под короната на дървото се събират хайдути преди да „хванат гората”. Или златари и куюмджии, които приготвят сватбени дарове. Независимо, че дебелата сянка на ореха е възпята по този начин, според най-разпространеното вярване, под нея не бива да се отпочива или да се спи. Особено нощем, когато там се спират „лоши дихания“, юди и самодиви. Ако човек остане под ореха, „налита на лоша болест”. Може би това поверие е свързано с факта, че под ореховите дървета наистина трудно вирее каквото и да било. Причината – в листата се образува особено вещество, токсично за другите видове, което попада в почвата чрез дъждовете.

Орехите са използвани и за всякакви гадания. Сигурен знак за изневяра на девойките разчитали, ако наречените за нея и любимия орехи не изгорят едновременно в огнището или се разлетят настрани.

Листото на ореха има магическа сила – то може да отделя кравата от бика, жената от мъжа, момата от змея. Шумата прогонва змейове и самовили, затова през Русалската неделя всяка мома и булка трябвало да носи в пазвата си орехови листа и пелин.

Старо поверие предвещава смърт на този, който посади орех, когато стволът нарастне колкото врата му, което обяснява защо открай време с неохота садяли орехово дърво. За да се предпазят, очертавали широк кръг с дълъг червен пояс. Дървото се засаждало в средата на този магичен кръг. Докато орехът израстне с толкова дебел ствол, минава повече от един човешки живот, така спечелвали отсрочка и се радвали на дълъг живот.

Дебелата орехова сянка мами в летните горещини. Ала в никакъв случай не бива да се заспива, защото под дървото се събират самодиви и зли старици-юди. С тяхното влияние обяснявали защо под орехова плътна сянка нищо не вирее. В действителност в ореховите листа се образува особено вещество юглон, което е токсично за другите растения. Дъждовете го измиват от листата и попадайки в почвата, потиска растежа на растителността под короната.

Колкото и страховити да са тези поверия за дървото, в много традиционни обредни практикинаричат орехите за плодовитост, здраве и дълъг живот. В гатанките ореховата ядка е „четирима братя, облечени в обща риза” – символ на сплотеност в семейството. В торбата на орача слагали орехи, за да хвърля зърното с пожелание да се роди едро жито, когато сее. В Рим дарявали орехи на новобрачните, а във Франция ги посипвали с тях пред олтара в църквата. В Англия вярвали, че при добра реколта от орехи ще се родят много деца през следващата година. У нас с горящ клон от орехово дърво се прогонват самодивите от люлката на новороденото. За да расте детето игриво, весело и немирно, разтърсват орехи, поставени в сито, което се издига високо. А за да е отракано, трошат орехи. Когато детето дълго време не прохожда, го удряли с орехова пръчка и казвали: „Остави ореховото, вземи дряновото”, защото смятали, че орехът го държи в онзи свят, откъдето идват всички деца. Захранвали децата, родени през есента с орехово мляко – за здраве и късмет.

Орехите са традиционен дар за коледарчета. Присъстват неотменно на празничната трапеза на Бъдни вечер, която се прекадява, за да бъдат благословени заедно с хляба и ястията. Всеки избира орех и гадае за късмета си през Новата година. Хубавата бяла ядка предвещава добро здраве и щастие. За късметлийски е смятан орех с две сърцевини в черупката. Като се намери такъв, намисля се желание, едната сърцевина се изяжда, а другата се хвърля през лявото рамо. Неслучайно в приказките орехът често е вълшебен предмет, неоценим помощник в мигове на изпитания. След вечерята е прието да се играе с орехи, скрити в шепата на най-възрастния член на семейството. Целта е да се познае дали броят е четен или нечетен – „чифт или тек”. Накрая орехите се хвърлят в четирите ъгъла на стаята, с което се маркира „осветеното” в тази нощ пространство подобно четирите краища на земята.

Дървото има голямо приложение в народния бит и медицина.

Дървесината му е устойчива, красива след полиране. От нея се изработват мебели, различни предмети за дома, народни музикални инструменти (или части от тях), иконостаси. И до днес много домакини използват орехови листа за предпазване на дрехите от молци. А във водата, в която къпят новородено дете, слагат листа от орех – „бабешки” лек срещу деформиране на костите в ранна възраст. В народната медицина плодовете на ореха се използват в състава на различни подсилващи смеси – с мед, с чесън и пр. За лечение на гърло се препоръчва спиртна настойка от зелени орехчета. От тях се приготвя и прекрасно сладко, което все още е много популярно у нас.

Дървесината на ореха е висококачествена и е ценена високо още от Древността. Тя е много здрава и устойчива на вредители, прекрасно се полира, не се раздува и напуква при нагряване, поради което се използва в производството на луксозни мебели. Любим материал за дърворезбарите, от орехово дърво изработвали иконостаси в църквите.

Понякога в дървото се образуват ядра с висока плътност и се оформя рядко красив фладер, наречен капа, от която изработват сувенири, табакери, приклади на оръжия.

Самобитният майстор изработвал за забавление на децата орех-дрънкалка като запълвал с камъчета или оризови зрънца изпразнени от ядките орехи.

Източници

БНР

kenguru.bg

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *