Шарачество

Първоначално шарачеството е част от умението на майстора на дрехи от аба (домашнотъкан вълнен тепан плат) да украси с бродерия части от костюма и да подсили украсата с няколко реда гайтан в прави черти, на плетенички, на завитъци. Към такъв костюм, независимо мъжки, женски или детски, през ХІХ век започнали да носят подобаващи по украса терлици. Постепенно работата по скрояване, съшиване, украсяване с конци и с гайтан на терлиците става женско занимание. В различните селища на Смолянско се налагат по няколко изкусни майсторки – шарачки, от които се вземат модели, дава им се поръчка да направят най-специалната част – украсата със сърма върху терлика или украсената с плетеница и 6 реда гайтан около нея пета на терлика или им се поръчва цялото необходимо количество терлици, ако става дума за сватба.

До преди 50 години терлиците са задължителна част на невестинския чеиз. Те са част от невестинските дарове за най-близките родственици по време на сватбата – мъж, свекър, свекърва, девер. В чеиза включват големи количества от тях, по 30-40 чифта, за да си има невестата и след това, т.е. за семейния живот. Редно било когато посреща гости, булката да им поднесе терлици за обуване; да подари терлици на близка дружка-посестрима или на жена от новото й семейство в знак на уважение или конкретна благодарност. Много здрава е традицията, когато отиват на гости, жената да носи красиви терлици за всеки от семейството си. До пределна възраст смолянчанката има терлици за дар – да посрещне млада снаха в дома, да подари, че се е родило първо внуче или да подари, че някой е дошъл на гости в дома й. В наши дни родопските терлици са най-представителният сувенир от планината, даряван на жена. Със сувенирна цел се правят и миниатюрни терлици, окачвани по стените.

шарачество1

От стари майсторки – терличарки можете да научите, че най-добре е терлиците да се кроят на лек ден – понеделник или четвъртък. За булка терлиците са били червени. За младоженец са кафяви, но много гайтан се слага за украсата им. Бабите са приготвяли за новороденото си внуче везани с червени конци терлички от бяла аба. Много от това и досега се практикува в Смолянския край. И в наши дни ръцете на майсторките сръчно кроят сая (горна част на терлика) и табанче (долна част за стъпалото), или подшиват с по пет реда гайтан петата, или изкусно везат “охлюви”, “таралежи”, “хурки”, “борики”, “кафезчета”, “плетенички”, “кривулички”, “гроздове”, “метлички” и други най-различни орнаменти, плод на невероятната им фантазия, на живата връзка с заобикалящия ги природен свят и чувството им за изящност.

Майсторки на родопски терлици: Албена Хаджиева (Смилян), Севда Велинова(Смилян), Розка Коркутева (Могилица), Биляна Колаксъзова (Могилица), Ася Тодорова (Могилица), Ася Башова (Могилица), Руса Ръчкова (Арда), Емине Узунска (Арда), Асиня Косева (Горна Арда), Василка Малкочева (Стойките), Райна Харадинова (Соколовци), Величка Райчева (Широка лъка), Златка Белакова (Широка лъка), Сирма Разева (Смолян)

Източници

smolyandnes.com

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *