Олтарът на църквата “Свети Димитър” в село Баница пази спомена за тленните останки на Апостола на българите от Македония. Костите на Гоце Делчев са почивали там от 1906 до 1917 година, а впоследствие са пренесени в България от Михаил Чаков. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година БКП предава костите на Гоце Делчев на Скопие и те са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас”, където са и днес.
Името на св. Димитър е свързано с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.
В народната вяра св. Димитър е по-голям брат на св. Георги, с когото си разделили годината по братски — за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата.