Страшната приказка за Дървения замък или историята на твореца от Зимевица

„Извън труда няма нищо друго!“

Рачо Ангелов

Интересен е пътят на твореца от Зимевица, ставайки жертва на това рядко призвание. Рачо се проявява като особняк, ексцентричен, но с чувство за хумор и много кадърен човек. От 1956 до 1969 г. той работи последователно (като работник) на новостроящата се ж.п. линия Вакарел–Чукурово, в ДМП „Трафостанции и далекопроводи”, в МК „Кремиковци”, в ЗАГ „Георги Димитров”, отново в МК „Кремиковци”, към „Лесопаркове” при СГНС и като художник в завод „Москва”.

дървения-замъкКрай складовете на управление „Трафостанции и електропроводи”, близо до завод „Хр. Смирненски” – София, дърворезбарят изгражда първото си „софийско жилище” за преспиване. Мъчителни са нощите му. Когато всичко е потънало в сън, той пренася бракувани тухли и дъски с един чувал, за да изгради своето малко жилище с размери – два на два и половина метра. Тъй като вратата му е много тясна, в нея не можел да влиза дебелият квартален милиционер.

Работейки в София за около 80 лв. месечна заплата, Рачо създава неповторими произведения на дърворезбарското изкуство (с обемна обработка) само с един единствен нож.

„Такива като Рачо създават стилове в изкуството, а ние само правим теоретичното обобщение…“

Асен Василев, тогавашен ръководител на катедра „Дърворезба“

Тук, тухла след тухла, резка след резка, под натиска на ножа, израства величествена и уникална панорама на „Замък” („Замъкът на приказките”) с височина 12,5 м (колкото триетажна постройка) на площ 90 кв.м. Домогналите се до него чужденци (първо белгийци, при посещение на завод „Христо Смирненски”) го наричат „архитектурно чудо” и „шедьовър на изкуството” и не могат да си обяснят защо се намира на такова неугледно място.

Майстор Рачо Ангелов, снимка: Шаварш Артин
Майстор Рачо Ангелов, снимка: Шаварш Артин

Поради това, че през 1966 г. новопроектирана ж.п. линия трябвало да мине през „чудото”, се налагало той да бъде демонтиран и пренесен на друго място. Ръководството на столичната община се принуждава да обещае, че ще премести замъка в „Парка на свободата”, но го пренася (с няколко десетки камиона) да стои години наред под един навес в Детското градче в кв. Панчарево, а след това разрешил да бъде възстановена на улица „Незабравка”. Работата си по него Рачо Ангелов продължил до смъртта си през 1993 г.

Съкварталците го помнят като едър, затворен в себе си и своя свят, изключително трудолюбив човек, който ежедневно доизкусурява със самоделните си ножчета детайли от къщата.

Днес разчленените части от това съкровище кървят на територията на строежа на бизнесмена Герги Тумпалов край с. Равадиново.

Източници

Боян Балкански, „Загаснали огнища“
Атанас Тасев, „За един приятел“
Истината за една приказка- The truth about a fairy tale

Един коментар

  1. Радвам се, че съществува такова бижу! Но не разбрах какви са пречките този замък да бъде пренесен и сглобен на подходящо място – напр. в Борисовата градина. От кого зависи това???

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *