Стефан Николов Маринополски

маринополскиНа 27 ноември 1913 г. в Русе е роден Стефан Николов Маринополски в семейството на командира на 5-и дунавски пехотен полк. През 1939 г. постъпва във Военното училище. След като сдава и двата си пилотски изпита, през юли 1940 г. извършва първия си самостоятелен полет на „Фоке-Вулф“-44. През 1941 г. заминава на специализация в Казерта – Италия, а две години по-късно е произведен в чин подпоручик-летец.

Службата си започва в 1-ви разузнавателен орляк в Божурище. През 1943 г. завършва Изтребителната школа в Долна Митрополия, след което е назначен във 2-ри орляк на 6-и изтребителен полк, дислоциран в Карлово. По време на съюзническата бомбардировка на 10 декември 1943 г. Стефан Маринополски получава бойното си кръщене, а в боя на 20 декември, когато Димитър Списаревски извършва своя подвиг, също сваля бомбардировач В-24 „Либърейтър”. Награден е с офицерски орден „За храброст“ – ІV степен, 2-ри клас.

През януари 1944 г. 5-о ято, на което е заместник-командир, е превъоръжено с изтребители „Месершмит”. С новите самолети ятото участва в боя на 17 април – „Черният Великден“. Подхождащите вражески самолети Р-51 „Мустанг“ са припознати като „Месершмит”-ите от 3-ти орляк. Заблудени, нашите летци понасят тежка загуба. Загиват шестима летци, унищожени са девет машини. Стефан Маринополски е ранен и с труд успява да приземи повредения си самолет.

След 9 септември 1944 г. Стефан Маринополски участва в бойните действия срещу Германия в състава на своя орляк. На 7 юли 1946 г. е арестуван и изпратен в „Куциян“, а през 1947 г. – в „Белене“. Освободен е през 1952 г., а през 1957 г. като строителен работник в Чехословакия успява да премине границата с Австрия. Шест години работи в радио „Свободна Европа”. От 1963 г. живее в САЩ, където създава своя строителна фирма. През 1993 г. се завръща в България. Умира на 30 септември 2008 г.

В изцяло обновената експозиция на Музея на авиацията са показани летателната книжка, личният часовник и ордени на поручик Стефан Маринополски, дарени от неговата съпруга Рени Маринополска през 2012 г.

Източници

Музей на авиацията – Крумово

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *