Средновековен укрепен манастир Св. Богородица

Средновековен укрепен манастир Св. Богородица (Равненски манастир) е книжовно средище от зората на българската писменост (ІХ–ХІ век). Намира се в близост до гара Равна, на 2.87 km северозападно по права линия от центъра на село Равна.

Манастира е с неправилна елиптична форма, следваща конфигурацията на терена, като е разположен на малък хълм в северното подножие на крепостта в местност „Калето“ при село Черковна. От запад манастира е защитен от малък десен приток на река Провадийска. Крепостните стени обграждат манастира от всички страни и са с дебелина от 1.5 m, като затварят площ от 8 дка. Манастира има два входа на северозападната стена и в югоизточния ъгъл. В северозападния ъгъл се забелязва голяма кула с неправилна форма, а на южната стена, извън манастира е била долепена правоъгълна сграда, най- вероятно странноприемница.

Манастира е уникален за българска и световна история. Неговото основаване е датирано от каменен надпис с точност- 23 април 889 г. основан от княз Борис-Михаил след покръстването на българския народ и е пряко свързан с княза и с цар Симеон Велики. На основание открития археологически материал, археолозите предполагат, че това е манастира в който цар Симеон се е обучавал да поеме поста на български Патриарх след връщането си от Константинопол и преди възкачването му на престола.

В манастира са открити над 330 надписа на 5 различни графични системи.

Също така са открити над 3200 рисунки всечени е стените на манастира. Това е нещо непознато до този момент нито в средновековна България, нито в някоя от славянските страни, нито, колкото и дръзко да е, във Византия. Тези графични системи са руническото писмо, гръцкото писмо, латинското писмо, кирилското писмо, глаголическото писмо.

Обитателите на този манастир или поне по-голямата част от тях са познавали и са боравели с четирите графични системи. А руническото писмо е графична система, която е била позната само на прабългарите, те са носителите на тази графична система. Заедно с тези надписи са открити и близо 30 алфавити на гръцки език. Това показва, че там усилено се е изучавал гръцкият език, имало е училище, тъй като изучаването на гръцки език е било крайно необходимо във връзка с преводаческата дейност. Такива опити са правени както преди идването на Кирило- Методиевите ученици, така също и след идването им, защото е била необходима огромна литература, която е тясно свързана с новата християнска религия.

Сред рисунките има много изображения на конници, езически жреци, символи „кон“ и „кръст“. Изобразени са християнски светци, например Св. Василий и Св. Алексий. Представена е сцената на Възнесението. Има също образи на различни животни- елен, козел, вълк и заек. Върху варовиковите отломъци личат заставки, познати от украсата на най-ранните старобългарски ръкописи. Прави впечатление, че буквите от надписите имат същата големина и начертания, каквито имат и върху пергамента. Всичко това дава основание изданието на

ЮНЕСКО да нарече манастира край Равна “каменна библиотека от Х век”, “първата българска езикова лаборатория”.

В манастира са разкрити църква, скрипторий, жилищни сгради, баня. Манастирът е опожарен през втората половина на ХI век при нашествието на печенезите. Намерен е и оловен печат за кореспонденция на Симеон I.

Най-важната сграда в манастира е църквата “Св. Богородица”, осветена на 23.IV.897 г.

Тя заслепява с белотата на градежа си от малки, добре одялани варовикови блокчета, споени по фугите с червен хоросан. Отличава се богатата украса от мраморни детайли – бази, колони, капители, олтарни прегради. Други по-важни сгради са: банята с водопровод, канализация и хипокауст, училище, битови помещения, работилници, хамбар, тоалетни и др.