Слънчева женитба (народна песен)

Имала мама, имала,
една дъщеря Марийка.
Расла Марийка, порасла,
станала мома голяма,
че я мама и ожени,
ала си рожба немала,
от сърце рожба родена.
Мама Марийки думаше:
– Марийке, мила на мама,
и туй ли да те науча?
Я иди, мама, на Тунджа,
на Тунджа и на Марица,
че вземи бяло камъче,
че го хубаво накъпи,
в топли го нанки загъни,
в златни го люлки го залюлей,
залюлей и му запей:
“Нани ми, нани камъче,
дано ми станеш детенце!”
Марийка мама послуша,
отиде долу на Тунджа,
на Тунджа и на Марица,
че си взе бяло камъче,
че го хубаво накъпа,
в топли го нанки загъна,
в златна го люлка залюля,
залюля и му позапя,
триста му песни запяла:
“Нани ми, нани, камъче,
дано ми станеш детенце!”
Кът го Марийка разгъна
какво ми чудо станало,
камъче дете станало!
Че го Марийка кръстила,
хубаво име Добринка.
Расна Добринка, порасна,
стана мома голяма,
мама й не я пущала
за вода, ни за говеда.
Мама й за вода отиде,
Добринка навън излезе.
Кът я слънчето видяло,
три деня слънце греяло,
греяло, не захождало.
Мама Слънчице думаше:
– Слънчице, мило мамино,
нали ти мама заръча
до пладне, слънце да грееш,
от пладне да си залезеш,
че ми изгори – помори,
старите баби у село,
младите булки в Романе
дребни дечица в люлчици!
Слънчице дума мама си:
– Да знаеш, мамо, да знаеш,
каква си мома съгледах,
на долна демя, долен свят.
Ако я, мамо, не взема,
аз няма, мамо, да грея,
както съм греял по-рано!
Мама слънчице думаше:
– Слънчице, мило на мама,
де се е чуло видяло
от земя, синко, на небе
не може, синко, да стане!
Слънчице дума на мама си:
– Майно ле, стара майчице,
аз ще те, мамо, науча,
как да си вземем таз мома.
Утре е свети Гергьовден,
златни ще люлки да пуснем,
всички моми ще дойдат,
за здраве да се люлеят,
най-подир ще дойде Добринка,
за здраве да се люлее
и ний ще люлка да вдигнем!
Казали и го сторили,
на хубав ден Гергьовден
златни са люлки пуснали.
Всичките моми идвали,
за здраве да се люлеят,
най-подир дойде Добринка
за здраве да се люлее
и люлки са се вдигнали…
От тогаз греят две слънца:
пролет ми грее Добринка,
лете ми грее слънчице.

Източници

Александрия, Добричкo (Архив КБЛ-ВТУ)
Liternet
Снимка: Топъл изгрев в студената планина, Евгени Динев

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *