Сирни Заговезни е празник, който е се отбелязва в неделята след Месни Заговезни (Неделя месопустна), седем седмици преди Великден. В различните краища на България е известен с различни имена – Поклади, Сирни поклади, Сирница, Сирници, Рия, Запостване, Прошка, Прочка, Неделя сиропустна.
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината – Великият пост. С него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.
В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта – възраждащата се природа.
Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата чавги – запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.
На празника се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат “Прощавай, мале, тате…” , а те отговарят “Просто да ти е! Господ да прощава”. В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос (Великден). Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.
Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете.
На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни – сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.
След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце– символ на живота, който се възражда през пролетта или халва. На конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Конецът се завърта и всички около трапезата се опитват да хванат халвата или яйцето само с уста, без ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби – цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по начина, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне – скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо – много жито ще има през годината, ако конецът тлеел – на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
На картата се нанесени различните имена на обичая: хамкане, амкане, ламкане, ацкане, клоцкане, лъжене, люшкане, ласкане, кандулкане, ръфкане.