Малцина знаят, че първият писмено (исторически) засвидетелстван етнически българин овощар и агроном по нашите земи е свети Климент Охридски (ок. 840–916 г.). Българската му и дори прабългарската му етническа принадлежност е документирана от византиеца Димитър Хоматиан, предстоятел на Охридската архиепископия в периода 1216–1234 г.:
„Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.“
Когато Климент се завръща в България след прогонването от Великоморавия на учениците на светите братя Кирил и Методий, княз Борис го назначава за мисионер и християнски просветител в „долната Охридска земя“. Така в периода 886–893 г. свети Климент продължава обръщането в християнството на тамошното българско и славянско население. Същевременно свети Климент създава и т.нар. Охридска книжовна школа, вторият културен център на Първото българско царство. В своето „Пространно житие на Климент Охридски“ византиецът Теофилакт Охридски (? – 1107 г.), предстоятел на Охридската архиепископия, обаче твърди, че покрай всичките си останали дела българският просветител се занимавал и с облагородяване на овошки:
„И понеже по цялата българска страна растели диви дървета и липсвали облагородени плодове, той й подарил и това благо, като пренесъл от страната на гърците всякакъв вид облагородени дървета и чрез присаждане направил плодни дивите дървета, за да възпита, мисля, и по този начин човешките души да приемат соковете на добротата и да принасят като плод на бога изпълняването на божествената воля, което единствено той смятал за храна на себе си [Йоан 4, 34]. Така той всецяло бил полезен на душите и се грижил по всякакъв начин да разшири църквата на господа, като не обръщал никакво внимание на телесните си нужди и не смятал живота си ценен за себе си според божествения апостол [Деян. 20, 24], но бил загрижен за спасението на другите.“
(XXIII, 68; цитирано по Александър Милев. Гръцките жития на Климент Охридски. С., 1966)
Дали наистина към края на IX век в България са липсвали каквито и да е сортове плодни дървета? Крайно съмнително, защото съвременникът на св. Климент, Йоан Екзарх, споменава на няколко места в „Слово за третия ден“ на своя „Шестоднев“ за ябълки, круши, орехи, бадеми и смокини. Че една част от тези плодове са пряко заети от ползваните от Йоан Екзарх гръцки текстове е пределно ясно, но едва ли към тях спадат ябълките и крушите. С други думи, пълната липса на плодни дървета в България е художествен похват на Теофилакт, метафора на пустеещата откъм словото Христово страна. Това обаче не означава, че свети Климент Охриски наистина не се е занимавал с облагородяване на овошки*, превръщайки се по този начин в първия български овощар и агроном.
* Това че свети Климент се е занимавал с овощарство не е изключително явление. Например по същото време в Западна Европа монасите от Бенедиктинския орден активно са практикували земеделие и овощарство.
Автор: доц. д-р Петър Голийски (История в кратце)