Култът към самодивите, известни и като самовили, вили, русалии, юди, е познат още от дълбока древност – за това свидетелства Прокопий Кесарийски, който в своето съчинение „История на войните“ (VI век) отбелязва, че славяните „почитат реки, нимфи и други някои божества, на които принасят жертви, правейки по тях гадания“. Няма никакво съмнение, че с „нимфи“ в текста са обозначени именно самодивите (вилите), които за византийския историк били или близки помежду си, или направо тъждествени. За нимфите е известно, че представляват олицетворение на животворните сили на природата и според митологичните представи на елините те живеели в извори, реки, езера, горски дъбрави, дървета, планини, пещери, полета и т.н. Освен това нимфите са вечно млади, водят безгрижен и весел живот, като техният глас се долавя в ромола на течащата вода и шумоленето на листата. Българското фолклорно наследство ни дава възможност да открием доста близки паралели между самодивите и нимфите. Самодивите се представят най-често като красиви млади жени, които имали способността да омайват със своята неземна красота. Според представите на българите те са с много дълги руси или червени коси, облечени са в бели прозрачни ризи като сенки, на кръста си са опасани с пояс с цветовете на дъгата, имат малки криле, които им помагат да летят, а на главите си носят венец, сплетен от самодивски цветя. Самодивите живеят по високи планини, край извори, реки, езера и в някои дървета. Въоръжени са с лък и колчан стрели и яздят многокрили елени, като за юзди и камшик ползват змии, а за стремена – гущери. Във фолкора се набляга на страстта на самодивите към музиката, танците и къпането, в които те се увличат нощем. Когато играят самодивско хоро, след това трева не никне на същото място. Те влизат да се къпят, като свалят венцитe, ризите и крилете си, и така се превръщат в обикновени моми, които могат да бъдат отвлечени. В народните песни много често, отивайки на лов, юнаците влизат в схватка със самодивите, същевременно обаче се разказва и за това как юнаци са били откърмени от самодиви и по този начин са придобили свръхестествени сили. В други случаи самодивите правят облози с овчари по надсвирване и надиграване или пък им помагат при неблагоприятни за тях обстоятелства. В някои разкази самодивите се женят и раждат деца, но не след дълго изоставят семействата си. Разпростанена е вярата, че някои места са обитавани от самодиви и затова при тях се оставя монета, парче плат от дреха, червен конец. Освен това на самодивите се принасят като жертви и определени храни като пити, мед, подсладена вода. Смята се, че самодивите живеят в село Змейкото, което се намира на край света, на място, където се допират небето и земята. Самодивите не присъстват на земята целогодишно; те се появяват в началото на пролетта (25 март) и си отиват в края на лятото (29 август). Русалската неделя (седмицата след Петдесетница) е празничен цикъл, посветен на самодивите, известни като русалии. Според поверията русалиите (самодивите) ръсят растенията с жива вода и по този начин стимулират плодовитостта. По време на Русалската неделя се изпълняват строги забрани, които задължават да не се работи, вместо това се извършват специални игри за плодородие и здраве. Вярва се, че самодивите са невидими същества, на които се чува само гласът им във вихрушката и ехото. За някои болести се смята, че са причинени от самодиви, същевременно обаче се вярва, че самодивите са най-вещи лечителки и чрез билките дават възможност на болните да се излекуват. Немалко автори смятат, че представата на българите за самодивите е вплела в себе си черти от езическото мислене на славяните и местното балканско население. Действително някои елементи могат да бъдат свързани с гръцката и тракийската религия и това вероятно е станало в резултат на контактите, които се осъществяват през Средновековието и в по-късно време. В заключение може да се каже, че самодивите в българската митология представляват персонификация на растежните сили на природата, които се проявяват през пролетта и лятото, както и на някои стихии.
Източник: Древноевропейска Езическа Философия