Доходното здание извисява ръст точно в началото на XX век – през 1901 година. Неговото строителство е част от новия градоустройствен план на града: започват да се строят модерни къщи, банки, улици, площади. Те оформят облика на Русе, признат за европейски, защото строителството на различните сгради е повлияно от тогавашната европейска архитектура. В този ренесанс на строителството участват видни наши и чужди архитекти като Арнолдо Цоки, Нино Росети, Едуард Винтер, Иван Майер, Петко Момчилов, Грюнангер, Тодор Петров и др. Техните сгради създават архитектурна атмосфера на Русе, близка до тази на Виена, Букурещ, Будапеща. А това са елементи от стила барок, ренесанс, ампир, които обединени носят определението “неокласицизъм”. Доходното здание със своя ярък монументализъм се превръща в емблема на тази европейска архитектурна атмосфера на града.
Идеята за построяването му възниква от необходимостта да се подпомогнат финансово русенските училища в тяхното съществуване като материална база, заплати на учителите, пособия за учениците и др. Отдавна русенци имали нужда от сграда, от която да се черпят доходи, но и която да бъде обединителен културен център. През 1896 г. Общината съвместно с русенското училищно настоятелство решават да построят сграда, приходите от която да отиват за помощ на общинските училища. За тази цел е създаден организационен комитет, в който влизат кметът Г. Михайлов, членовете Ил. Сираков, Ан. Данев, А. Вилдирев и А. Тодоров, Г. Губиделников, П. Паяков и Хр. Баларев. На 11 юни 1896 г. Общинският съвет взема решение да се изгради сграда, която “да бъде двуетажна, числото на магазините да бъде по-малко от 9, от които 3 с подница и складове за горния етаж. Освен това се проектира едно помещение за кафене (казино) около 200 кв. м. В горния етаж да се проектира един театрален салон – 300 кв. м и един салон за библиотека 200 кв. м”. Обявява се анонимен конкурс, като в него е регламентирано, че могат да участват не само български, но и чуждестранни архитекти.
На 20 февруари 1897 г. жури в състав: Александър Каназирски – окръжен управител, Георги Михайлов – кмет, окръжният инженер Г. Ганев, градският инженер Вл. Малчев, двама училищни настоятели, трима архитекти от Министерството на обществените сгради, пътища и съобщенията: арх. Хр. Ковачевски, арх. Вернащ и арх. Димитриевич – разгледало представените 15 проекта. Първа премия (1500 лв.) единодушно била присъдена на проекта с мото “Voila une idеe” (“Ето една идея”) на архитект РАУЛ-ПАУЛ БРАНК от Виена. Втора премия не била присъдена, а трета (600 лв.) била дадена на арх. Янаки Шамарджиев.
На 26 януари 1898 г. се провежда търг за отдаване строежа на предприемач. Спечелва го русенецът Гатю Цонев. Ръководството на строежа било възложено на самия архитект Р. П. Бранк, но той поставил непосилни финансови условия. Тогава с тази задача били натоварени – от страна на общината – арх. Георг Ланг и от страна на предприемача – арх. Франк Шолц. Зидарските работи били под ръководството на майстор Петър Анастасов.
Строителството не вървяло леко. Липсата на пари често водела до неговото временно спиране. На нея се дължали и редица компромиси – отпаднали предвидените железни ложи в театралния салон, а представителното каменно стълбище било заменено с обикновено мозаично. Наложило се и 7-те основни декоративни статуи, проектирани в немски стил от Раул Паул-Бранк, да бъдат побългарени от арх. Теодор Петров и издигнати на височина.
Проектът на театралния салон бил изработен от учителя по рисуване Турничек и от Ромео Жиром – главен художник от Народния театър в Букурещ.
През есента на 1900 г. строителството на Доходното здание като цялостна конструкция в общи линии е приключено. Помещенията се оформят като самостоятелни търговски обекти и се отдават под наем от Училищното настоятелство. Първото театрално представление се състояло в казиното на 25, 27 декември 1901 г. и на 8 януари 1902 г. – пиесата „Парижкият вехтошар” от Едмон Бризбар и Еужен Сю, под режисурата на Петър Кожухаров. Това е всъщност първата постановка на русенския театър в Доходното здание.
През есента на 1902 г. вече окончателно е завършен и вторият етаж с големия театрален салон, където започват редовните представления на театъра. През 1921 година се направило разширение на сцената, а след две години тя била надстроена с 2 метра над покрива. Поправки са й правени и през 1933 – 1934 г.
Доходното здание е изградено от тухли и камък. Всички архитектурни форми, орнаменти и статуи са каменни. Особено характерни са 7-те фигури, извисили ръст на покрива. Те символизират изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа. Най-отгоре е символът на търговията – Меркурий.
Носещите външни стени са с дебелина 60 и 45 см, а вътрешните – 45 и 30 см. Главните стълбища са масивни, а второстепенните – дървени. Подовата конструкция е от пруски свод върху железни греди. Подът на стълбищните фоайета е от мозайка, а на останалите помещения – от дъски. Покривът е с ламаринена обвивка. Отоплението се е извършвало с печки. Интериорът на отделните помещения е декориран с гипсови архитектурни форми и орнаменти.
Величествената главна фасада, със спокойния ритъм на аркадите, украсени с много пластични орнаменти и архитектурни детайли, увенчани с атики, стели, вази, кули и куполи, и обогатена със скулптурната украса от 7 символични фигури, създава неповторимо чувство за европейски характер на центъра на града.
Историята на Доходното здание е всъщност историята на Русенския драматичен театър. Ето защо тази сграда е известна и под второто си име – Театъра. В дългогодишното си съществуване Русенският театър в Доходното здание е създавал незабравими спектакли, превърнали се в национална гордост за българския театър. На негова сцена са се изявявали значими театрални личности, бил е пример както за демократичен, така и за новаторски подход към процесите на изкуството.
Доходното здание се явява родното място и на други културни институции в града. На 27 ноември 1949 г. с операта „Травиата” от Джузепе Верди (режисьор – Драган Кърджиев, диригент – Константин Илиев, художник – Асен Попов) се слага началото на Операта в Русе. Това първо представление се изнася на театралната сцена на Доходното здание. То приютява операта до ноември 1955 година, когато става преместването в сегашната й сграда.
Държавният куклен театър също започва историята си в него. Сформираната трупа на кукловодите през 1960 г., когато се основава професионално театърът, започва да изнася и спектакли на сцената на Доходното здание. Първата премиера е на 15 февруари 1960 г. с пиесата “Патилата на Скок-Подскок” от Н. Кръстев. Това продължава до 1 юни 1965 г., когато става и преместването в сегашната сграда.
От 1928 до 1954 г. в Доходното здание се намира и русенската библиотека „Любен Каравелов” – един продължителен период, в който тя се утвърждава като силна културна институция в града и страната.
Възрожденското читалище „Зора” също намира подслон в сградата – то функционира активно в нея от 1955 г. до 1990 г.
Експозицията на русенската художествена галерия е разположена в Доходното здание от 1947 до 1979 г.
През 1975 г. ръководството на града взема решение за реконструкция и преустройство на Доходното здание, решавайки да запази представителната му фасада, а вътрешно да се направят модерни и функционални преобразувания. Първата копка на новия строеж е направена тържествено през август 1980 г. За съжаление реконструкцията и модернизацията на сградата продължи извънредно дълго. Пречки от най-различен характер – икономически, политически, социални – станаха причината дълги години Доходното здание да стои безмълвно, с изкорубени прозорци, грозно и самотно. Това предизвикваше болката на русенци.
На 1 юли 1999 г. тържествено е открита камерната зала на Доходното здание и част от сградата. През м. октомври 2001 година русенските театрални творци и служители се върнаха отново в своя дом. В Доходното здание се помещава администрацията, част от художествените ателиета, започнаха да функционират и двете сцени. На 30 ноември 2001 г. със спектакъла „Комедия от грешки” от У. Шекспир (реж. Ал. Беровски) тържествено е открита Камерната зала, която е с 200 места. На 23 януари 2002 г. е открита „малка сцена”, с 60 места, със спектакъла „Картината или палячовщина” от Й. Йонеско (реж. Ив. Самоковлиев).
През 1973 г. в „Държавен вестник” Доходното здание е обявено под № 1 от списъка на сградите от фонда на архитектурно-историческото наследство в Русе с национално значение. През 1995 г. сградата е обявена за национален художествен и исторически паметник на културата.
Източници
http://theatre.ruse.bg/