Розобер

„Но как то всичко размириса – книжата, вещите, дъските! Надъха даже ръкописа на тия песни, тамо скрити.“

– Иван Вазов, из „Със масло розово стъкленце…”, сб. „Люлека ми замириса”

Маслодайните рози се берат рано сутрин, когато са още с росата по листенцата. Тогава маслото им е най-силно. С първите лъчи на слънцето розите пускат и най-силния си аромат. Силното слънце изпарява маслото, затова розоберът се случва винаги рано сутрин.

В миналото розовите ниви (масиви) са се изпълвали с берачи още около 4 часа сутринта. Розовите цветове са се събирали в плетени кошници, за да може цветът да диша. На дървен тънък прът са се закачвали по две пълни кошници, и поставени на рамото, момите и момците са ги отнасяли на мястото за събиране.

За да се откъсне, цветът се хваща с ръка и леко се накланя. От движението той сам се отчупва от стеблото. Бере се с малката зелена дръжчица под него, не само листата. Царица роза се нарича малкият цвят, останал на храста след пиковия момент на розобера. От мястото на откъснатия цвят поникват нови клончета, от които също ще цъфтят рози.

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *