Роженски манастир

Роженският Манастир „Свето Рождество Богородично“ е свята обител, която не може да остави равнодушен към чистата християнска вяра никои от своите посетители. Той представлява една от най-големите и почти идеално съхранени средновековни манастири, които на територията на България са само няколко.

Манастирът е красиво разположен на около 5 километра от най-малкия град в България – Мелник. В тази югозападна част на страната ни и по специално в пиринския край Роженският манастир няма равен сред останлите по размери и религиозна значимост.

От двора на обителта в далечината се открива приятна гледка към близко разположените върхове на Беласица планина и Пирин. 

От манастира могат да се видят дори и разположените около Мелник пирамидални хълмове, образувани от ерозия на глинена почва. Те са известни като мелнишките мелове. Освен с периферната си панорама, Роженският манастир впечатлява и с уникалните си стъклописи и майсторски дърворезби и запазени от векове стениписни шедьоври на религиозното художествено изкуство. Структурата на манастира представлява неправилна шестоъгълна форма.

Жилищните сгради и килии са изградени по краищата, като обграждат красив двор. В самата среда на двора е разположена и сградата на църквата. Всяка отделна постройка в манастира датира от различни исторически периоди, защото през 17 век обителта претърпява пагубен пожар. От периода преди огънят да погуби голяма част от манастира са успели да се запазят до днес монашеската трапезария, костницата и няколко от селскостопанските сгради.

Както и други манастири, така и Роженският има покровители. Той е в лицето на чудотворната икона-защитничка (на Дева Мария), която се пази в кивот в параклиса “Св. Св. Козма и Дамян”. Има предание, което гласи, че иконата е едно от малкото копия от светено желязо, собственост на вдовица от Никея (Гърция).

Исторически текстове, които се съхраняват в Атонски манастир (Гърция), свидетелстват, че

Роженският манастир е създаден през 890 г. 

Църквата на Роженския Манастир – “Свето Рождество Богородично”, впоследствие дава името си на близкото село Рожен. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се сочи, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.

В края на 16 век са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на 17 век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница. След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение.

Пожарът през 17 век е пагубен за обителта, но тя е възстановена в началото на 18 век. Църквата е изцяло завършена през 1732 г. Манастирът достига своя апогей през 19 век, когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност.

Известният местен революционер Яне Сандански слага край на разцвета на манастира, когато със свои приближени завладява земите му. Самият гроб на Яне Сандански днес е разположен близо до Роженския Манастир.

Източници

sandanski.com
снимки: Andrey Andreev

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *