Райна Княгиня – тъжната история на една велика българка

Внукът на първата дипломирана българска акушерка Райна Попгеоргиева Футекова, наречена от народа Райна Княгиня и сравнявана с Жана д’Арк, се казва Васил Дипчев и е пенсиониран аптекар. В дома си наследникът пази автентични снимки, документи, книги за живота на легендарната българка, която ушива главното знаме на панагюрските въстаници по поръка на Георги Бенковски през март 1876 г. и го развява над Средногорието през огнения април. Сред тях са смъртният й акт и уникално издание на автобиографията й.

Внукът на Райна Княгиня Васил Дипчев в дома си в "Банишора"
Внукът на Райна Княгиня Васил Дипчев в дома си в „Банишора“

„Това момиченце е наша дъщеря, нарича се Райна и се роди на на 20 април 1857 г. в Панагюрище. Майка й се нарича Нона. На седмата й година я дадохме на учение при калугерката в нашия град Елисавета. Момиченцето показа голяма дарба в науката, започна да чете и стигна по-възрастните си другари“, пише свещеник Георги Футеков, когато води дъщеря си да я запише в девически пансион. Там тя се изучила на шев и кройка, а по-късно завършила и Търновската гимназия с отличие. Но славата й на

изкусна бродирачка

достигнала до Георги Бенковски. Когато я извикал на тайното събрание и й наредил да извезе знамето, Райна навела глава: „Не съм питала татко“. „Ще те затворя тук и ако не го ушиеш, ще те убия“, заплашил я воеводата и развил пред нея бохчата с плата и шевиците.
Малко известен факт е, че за терк въстаниците са взели знамето на Карлово – то е също с българския лъв и надпис „Свобода или смърт“. В заветния ден Райна сама яхва бял кон и става знаменоска на Хвърковатата чета.
Оттук започват нещастията в семейството на героичната българка, които при всички режими застигат потомството й.
След погрома на въстанието Райна стига до бащината си къща, а свещеник Георги Футеков излиза да умилостиви потерята да пощадят домашните. Един турчин се цели в него. Децата гледат от прозореца. Пушката пуква и свещеникът рухва мъртъв. Майката Нона, Райна и братчето й се спускат през тайна врата при съседите, стигат до двор, пълен с жени и деца, повечето от селата. Една от тях тича при Райна и вика: „Бягай, турците те дирят, войници претърсват!“ Райна измолва от селянките дрехи, преоблича се, намазва лицето си със сажди и така се промъква между турците. Скрива се в тайно място, където със сух хляб и вода прекарва 25 дни. После я залавят и измъчват из тъмниците и след унизително разкарване с вързани ръце по улиците, където я замерят с яйца и камъни, най-сетне пада в безсъзнание. Понеже не може да ходи, я натоварват на тарга заедно с майка й и я откарват в зандана в Пазарджик. Бейове, следователи и съдии, чули, че народът я нарича Райна Княгиня, се смеят и питат: „Ти българска царица ли си, защо уши знамето?“ Райна, убита от слабост и мъка, отговаря: „Аз съм скромна учителка, уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше. От бесилото я измъкват чуждите дипломати. Няколко европейски вестникари, научили за теглото й, я намират примряла. След

намесата на американския консул

Скайлер се застъпва и руският – княз Цертелев. Преоблечена, заминава за Цариград и оттам с фалшиво тескере се качва на кораба за Русия. Женското благотворително дружество в Москва я настанява в девическото училище през есента на 1876-а. Тя е едва 20-годишна, но става настойник на спасените деца от Панагюрище. И пак според нейния си опак нрав избира странната специалност акушерство. Причините – най-кратко следване, най-бързо ще се върне в родината. Без да подозира, че след като мечтата й се сбъдва да види свободна България, теглилата й тепърва ще започнат. Кой ти е чул тук думата акушерство. Има си за тая работа баби. Те бабуват, те израждат. Залавя се с учителство и е назначена за „началница на търновски девически пансион с плата 125 франка“, но също преподава ботаника, българска история и ръкоделие“. През юли 1882 г. се омъжва за Васил Дипчев, панагюрския кмет – бивш учител и въстаник на Брацигово. С учителството е свършено. Райна Княгиня се превръща в къщовница на своя грубоват съпруг. Преобразява се като че ли и нравът й. Нали я взел на цели 26 години тогава престаряла мома. Пък и момиче с минало – размятала сабя, влачена по зандани, скитала по чужбина. Кротва се. Не чува съветите на близките си да се разведе. Вместо това

ражда пет момчета
Райна и Васил Дипчеви и синовете им Иван, Георги, Владимир и Петър
Райна и Васил Дипчеви и синовете им Иван, Георги, Владимир и Петър

Добре, че умира рано да не гледа техните трагедии. Турците я оставят жива, български управници затриват потомството й.
„Най-малкият от синовете й – чичо Петър, се прострелва, докато си играе с пистолета й, и умира едва 14-годишен. Това е голямата трагедия, сполетяла я приживе. Най-големият син генерал Иван Дипчев почива в лагера в Ловеч. Най-малкият – чичо Асен, има войнишки кръст за храброст, но и той лежи от затвор в затвор. Чичо ми Георги пък е моряк от кораба „Дръзки“ и потопява турски броненосец, издъхва в Бургас“, тъжно реди Васил Дипчев, който е потомък на четвъртия от петимата синове на Княгинята – Владимир. Владимир е бил директор на ученическите кина в София. На 10 октомври 1944 г. излиза на работа и безследно изчезва. Съпругата му се разболява от рак и умира осем години по-късно.
Внукът на Райна Княгиня сега живее в скромен апартамент в квартал „Банишора“. От балкона насреща се вижда къщата, в която е живяла и починала знаменитата му баба. Той се ражда 7 години след нейната смърт. Не помни и дядо си Васил Дипчев, макар че носи точното му име.
Райна остава вдовица през 1898 г. с четири малки деца на ръце. Била е на 42 години, но болна от костна туберкулоза, последица от влагата в зандана. Работи като акушерка в Орландовци. В последните си дни дръзката някога красавица живеела в мизерия. Куцукаща с фенерче и бастун, обикаляла да изражда децата на дипломатите. Къщата построила със събрани пари през 1909 г. на парцел, дарен от поборници. Гордо пренебрегвала поканата на Фердинанд да се настани в двореца му и предпочела да остане при сираците, за които се грижела докрай. Така изгубила височайшото благоволение и вместо да моли за средства, осиновила и сирачето Евгения. Българската княгиня склопява очи в обкръжението на децата си през 1918-а. Майка й Нона преживява всичко и почива четири години след дъщеря си. След 9 септември 1944 г.

къщата е отчуждена

и наследниците получават в замяна панелката. На олющената фасада откъм ул. „Софроний Врачански“ 119 и сега стои паметна плоча. Общината така и не направила музей на героинята в София.
„Сега не се знае кой точно живее вътре, вероятно случайни хора, които не се задържат дълго. По-благородно би било да я превърнат в пансион и да приютят бездомници“, кахърят се потомците. Две десетилетия след нейната кончина през 1935 г. софийските общинари назовават квартала в нейно име. Царят обаче не желае да има други княгини. И до днес кварталът си носи италианското име на някой си италиански каменоделец Орландо, който се подвизавал наоколо.

Райна княгиня с първата снаха Дафина и първата си внучка - Райна Иванова Дипчева, по мъж Филова. Зад тях от ляво на дясно са синовете на Райна Княгиня - Владимир, Георги, Асен и Иван Дипчеви
Райна княгиня с първата снаха Дафина и първата си внучка – Райна Иванова Дипчева, по мъж Филова. Зад тях от ляво на дясно са синовете на Райна Княгиня – Владимир, Георги, Асен и Иван Дипчеви

От внуците живи са още дъщерите на най-големия от синовете на Райна генерал Иван Дипчев – Стефанка и Камелия. И двете са с добро образование и знаят езици. Един от многото правнуци – Константин Дипчев, пак от клона на генерала, продава ластици, бои, чорапи и стелки за обувки на пазара в Красно село.

Източници

Стандарт

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *