Радина планина и Радин кладенец

За българския род настъпиха тежки времена. Кърджалии и даалии нападаха хората в селищата и по нивята. Ограбваха ги, биеха, насилваха, потурчваха, убиваха. Мало и голямо пищеше от тези разбойници.

Веднъж в една хайдушка дружина се появи хубава мома на име Рада. Тя бягаше от задирянията на един кърджалия. Искаше на всяка цена да запази своята вяра и моминска чест. Приеха я в четата, която скоро нарасна и започна да предприема тежки походи. Рада участваше наред с мъжете във всички боеве.

В един неравен бой с османска орда загина войводата на дружината, а байрактарят беше тежко ранен. Отчаяха се хайдутите. Кой ще ги води в лютите битки? Трябваше да си изберат и войвода и байрактар. Оглеждаха се дълго един друг, но не намериха достойни за тези длъжности. Накрая решиха да направят състезание по смелост и точна стрелба.

Поставиха Радината гривна на едно клонче и отброиха тридесет крачки. Започнаха да стрелят един по един. Никой не улучи гривната. Рада стреля последна. Мъжете не вярваха, че тя ще улучи. Но Рада прокара куршума си през гривната, без много да се цели. Второто изпитание беше да се простреля ябълка. Пак само Рада я уцели.

Дойде ред на третото — най-тежкото изпитание. Трябваше да се донесе вода от кладенеца в полите на Мургаш, заварден от турците. Нито един от хайдутите не посмя да отиде за вода. Накрая Рада стана и храбро се отправи към кладенеца. Успя да се добере до него и да напълни кратунката с вода. Когато се върна при дружината, веднага беше избрана за войвода.

Дълги години тя води вярната си дружина и пази околните села от кърджалийските набези. Народът започна да пее песни за нейната храброст, да разказва легенди за безбройните й подвизи.

След смъртта й нарекоха планинското било над Етрополския балкан „Радина планина“, а кладенеца под Мургаш — „Радин кладенец“.

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *