Рада Колева – безстрашният куриер на революционния комитет

Тя излезе от Казълагач /Елхово/ преди изгрев слънце. От дълго време вече изпълняваше длъжността куриер на революционния комитет в Казълагач, изграден от Дякона, както го знаеше Рада Колева – Мангърката. Нейният мъж – Кольо Мангъра беше член на този комитет, а председател стана Дженко Димитров. Комитетските хора поддържаха връзка с околните села. Сега тя отиваше в Читалово /Раздел/.

В пазвата на жената като въглен пареше комитетското писмо. Три деца имаше Рада – две момчета и едно момиче. За тях мислеше сега, какво ли ще стане с милите, ако я заловят. Но като че ли се срамуваше да си призна, че наред с тревогата тя изпитваше и гордост от това, че е член на този комитет. “Ако ме срещнат турците” – и Рада се прекръсти, “ще им кажа, че отивам в Читалово да търся чакръкчия за счупената ръка на дъщерята” – помисли си тя. Детето от време на време задаваше въпроси и прекъсваше мислите й.

Най-сетне пое пътя за Читалово. Слизайки надолу към реката тя видя под едно дърво да стоят трима турци. Разговаряха високо и се смееха. Рада ги погледна бегло и плахо и заудря магарето и то, подтичвайки леко, закриви по прашния селски път. Тя бързаше да се отдалечи по-бързо от турците, но един от тях отправи поглед към нея и завика:

– Булка, гел бурда! /Ела тук/.

Рада засили крачките си и се направи, че не го чува. Тогава същият направи няколко крачки и препречи пътя на магарето. Посегна да я хване за ръката. Рада се отдръпна и го помоли:

– Остави ме, аго, бързам. Детето ми е със счупена ръка, та бързам да стигна до селото, лек да търся. Път ме чака обратно.

– Не бързай, гяурке, – засмя се турчинът ехидно. – Пак ще стигнеш, време има много! -Той посегна отново да хване Рада, но тя направи крачка назад. Детето заплака.

Похитителят се мъчеше да я събори на земята, но Рада не се даваше. Останалите двама турци се смееха и поощряваха своя другар. Тогава той я хвана през кръста и я събори на земята. Стъпи с крак на гърдите и и писмото прошумоля.

Турчинът го извади и го прочете. След това изви силно ръцете на Рада и извика:

– Къде отиваш, мръсна гяурко? Бунт ли ще правиш?

В писмото се съобщаваше за готвеното въстание и накрая с разкривен почерк беше написано: “Краят на турската робия наближава! Смърт на друговерците! “.

Много мъки претърпя Рада този ден. Гавриха се с нея турците, биха я, скачаха върху гърдите и, но въпреки това не успяла да разберат коя ръка беше написала това и кой трябваше да го прочете. Рада мълчеше като мъртва. Накрая, полумъртва я обесиха на едно дърво край реката.