Село Долно Луково е било разположено на лявата страна на течението на на Бяла река. Селото имало 700 къщи и около 3,200 жители, но нещо се случило, което променила съдбата на цели поколение. Но какво?
Легендата разказва, че около 1,750 жители са покосени от чумата, но тя не спира до тук. Проклятието на игумена се предава от поколение на поколение.
По минаващия край селото път за Софлу, Димотика и Цариград пренасяли турската хазна. Младежите от селото, облечени в калугерски дрехи нападнали преносвачите, с цел обир, който е разкрит от властта. Поради облеклото обвиненията се оправели към монасите в близък манастир. Така възниква конфликт между манастира и селото.
Естествено владетелите подпалват манастира, прогонват монасите, а игумена изпращат на заточение в Диарбекир. Когато излязъл от селото конвоят стигнал до Прясло път, той се обърнал към селото и го проклел от 700 къщи да останат седем.
Проклятието се сбъдва, защото чумата унищожава селото. Тя е мащабна по своите размери. Хората умират навсякъде. Не е случаен факта, че и до ден днешен се намират гробове по цялото землище на селото. Оцелелите люде го напуснали и се преместели на десният бряг по течението на реката. Но теренът е обрасъл в гора и няма място за всички, част от тях се местят в горната част на селото и оформят Горно Луково, където сега живее само един човек.
През османското робство селото нямало изградена църква и местните жители решили да изградят такава. Така хората започнали изграждане на православен храм. Датира от 1806 г., като според преданието е изградена тайно в съществуващата тогава дъбова гора само за 7 нощи. Определящ за кратките срокове на изграждане е бил османски закон, според който постройка, на която е сложен покрив, не се разрушава. На няколко пъти те лъжат, като заявяват, че изгражда обор, който е бил вкопан в земята, тъй като сградите, които са се изграждали не трябвало да бъдат по високи от височината на турчин качен на кон.
Сега, селото и църквата са притегателно място за много туристи, уникална архитектура на строителство и запазената и до днес църква, разказват за легендата на село Долно Луково.