Някога цар Борис-Михаил подарил на Свети Климент три къщи в Девол. До къщите построили три черкви, a помежду им пътека – гола, каменна, неприветлива.
Климент повикал монаха, който се грижел за градините, и му рекъл: “Брате, нужно е да посадим дървета край пътеките”.
Монахът отвърнал: “Святиня ти, мога да посадя липи и тополи, след десетина години ще има сянка, и гнезда, и птича песен. Но и тополата и липата са меки дървета, не стават ни за кол, ни за греда, ни за къща, ни за мост”.
Свети Климент запитал: “Тогава?”
Монахът изрекъл: “Дъбове. Само че дъбът расте 50-100 години. Нито ти, нито аз ще минем нявга под сянката на тези дъбове”.
Свети Климент повелил: “Още днес посадете дъбове!”
Факти
Дево̀л е средновековен град, важен административен, църковен и културен център в Първата българска държава. Градът е бил разположен край едноименната река в днешна Югоизточна Албания.
Точното местонахождение на Девол е спорно. Според една от версиите градът е бил разположен до село Гостима в северното подножие на планината Томор (Мали Томорит). Други проучвания сочат, че градът се е намирал край горното течение на река Девол, североизточно от град Корча, в близост до село Звезда.