Приказки и легенди за Петър и Павел

Св. Петър бил обикновен рибар. Наричал се Симон. Христос му дал името Петър, което означава „камък”. Преди да приеме християнството, Св. Павел бил фарисей и дори участвал в преследванията на бъдещите си братя по вяра. Така е записано в житията на двамата апостоли, които са сред най-ревностните последователи на Христос. Умират мъченически на една и съща дата – 29 юни.

В народните представи те са двама братя. Петър е богаташ, вечно сърдит и неотстъпчив. Павел е справедлив, сговорчив, но много беден. Петър искал да му поднасят хляб. А Павел не искал храна – само почит и уважение. Празниците им следват един след друг (вижте публикациите ни за Петровден и Павльовден).

Свети Петър е сред петимата братя, които си поделили света – гласи друга много разпространена легенда. На него се паднало да държи ключа за портите на рая, както и да отсъжда кой е праведен. Той бил толкова справедлив, че когато дошло ред да съди родната си майка, не я пуснал в рая и я отпратил да си ходи. Тя не заслужавала да прекрачи вратите на рая според него, защото била зла и проклета жена.

В народните приказки светецът е описан и като много състрадателен към трудолюбивите хора. Една от тях разказва как веднъж Свети Петър срещнал беден селянин, който се връщал от полето. Оплакал се селянинът, че като стане студено времето не може да обработва земята и помолил светеца да направи така, че да има само един сезон – вечно лято. На Свети Петър му дожаляло и отишъл при Господ. „Моля те, Господи, направи както искат сиромасите!” Господ първо отказал, но накрая отстъпил. Започнали хората да сеят и да прибират реколта по няколко пъти годишно. Слънцето греело, хамбарите се препълнили с жито. Виното било толкова много, че бъчвите не стигали. Но заедно с хубавото, дошло и лошото. От силното слънце костенурките станали огромни, народили се много зверове, мечките започнали да нападат хората. Уплашили се те, започнали да молят светеца да върне пак предишното време. Така и станало – отлетял той при Господ, признал, че не е послушал когото трябва и нещата тръгнали по старому. Дошла есен, после зима, след пролетта – отново лято. А хората решили да правят служба на Свети Петър всяка година на един и същи ден, защото каквото му поискали, това им дал.

Много поучителна е и приказката за богаташа Петър, който бил скъперник и се държал лошо с бедните. Ядял и пиел с приятели, ограбвал ратаите си, никога не давал милостиня. Веднъж един просяк се обзаложил със своите събратя, че ще го накара да му даде нещо. Отишъл при чорбаджията и се замолил. Петър се огледал за камък или дърво, за да го замери. Като не намерил друго, взел самун хляб и го хвърлил по просяка. Той го грабнал и избягал. Дошло време Петър да си ходи от този свят. Бил жив още, а ангелът и дяволът взели да мерят греховете и добрините му. На една везна дяволът трупал злините, а ангелът нямал какво друго да сложи, освен онзи самун. Като гледал това, Петър се изплашил и успял да измоли още малко време на земята. Оздравял и веднага започнал да раздава богатството си на бедните. Оставил си само ризата на гърба и станал роб. Животът на Петър станал за пример на всички богаташи, а когато дошло времето му, Господ го прибрал при себе си в рая.

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *