Легендата разказва, че точно по време на управлението на Октавиан Август – първия римски император, избухнало и едно от най-мощните и продължителни въстания в тракийските земи. То продължило пет години и обхванало най-напред земите на бесите, но впоследствие се разпростряло и върху територията на съседните племена, та дори и в земите на одрисите. Като повод за въстанието послужили действията на тогавашния римски наместник в Македония Марк Лициний Крас. Той бил внук на едноименния Крас, който някога разгромил въстанието на тракийския гладиатор Спартак, срещу когото никой от римските пълководци не дръзвал да поведе войската на римляните. С това си спечелил славата на спасител на отечеството. Подобно на своя честолюбив дядо, младият Крас също жадувал за слава и почести и затова не се спирал пред нищо в стремежа си да се изяви.
Няколко години Крас водил наказателни действия срещу различни тракийски племена, целейки да осъществи идеята, останала още от времето на Цезар за превръщането на Дунав в сигурна северна граница на империята на Балканите. Крас се прославил с нечувани жестокости и насилия: избивал и продавал в робство населението на цели райони; наредил да зазидат живи в пещерата Кирис намерилите там прибежище голям брой местни траки, укрили се в пещерата с цялото си имущество и добитък; раздразнен от упоритата съпротива на меди и серди, той наредил да отсекат ръцете на всички пленници и ги пуснал така осакатени, за да сплашват с ужасния си вид останалите. Крас добре умеел да прилага изпитания римски принцип “разделяй и владей” и често си служел с едни племена срещу други. Верен на тази политика и за да предизвика неприязън между одриси и беси, като не допусне възможен съюз между двете най-силни племена, Крас отнел прочутото светилище на Дионис от бесите и го предал на одрисите. При това предаването на светилището било представено като награда за одрисите, които малко преди това били принудени “доброволно” да признаят подчинението си на Рим.
Въстанието се предвождало от Вологес, главния жрец на бог Дионис. Преди да обяви въстанието, той направил допитване до оракула в светилището на Дионис и получил страшен отговор: смесеното с жаравата гъсто, черно вино потекло по свещения жертвен олтар алено, като току що пролята кръв! Присъстващите изтълкували знамението като благоприятно: кървавият олтар сочел, че ще се лее като река кръвта на завоевателите. Вологес повел множеството и скоро то се превърнало в нестройна, но непрекъснато увеличаваща числото си войска. Накипялата ненавист към завоевателите се изсипала най-напред върху Раскупорис, тогавашен цар на сапеите, който заедно със своя чичо Реметалк получил от император Август властта над бесите малко преди въстанието. Раскупорис паднал убит по време на битка, а неговият чичо избягал при римляните. Войските на двамата римски поставеници, състоящи се от въоръжени и обучени по римски образец траки, преминали на страната на въстаниците.
Наложило се бързо да бъде изпратена допълнителна многобройна армия, начело с проконсула Луций Калпурний Пизон. След продължителни и напрегнати сражения римляните успели да удавят в кръв и огън въстанието. Жрецът на Дионис отказал да се предаде на римляните – той сам сложил край на живота си, като се пробол със собствения си меч. Светилището на Дионис, което векове наред разнасяло славата на местните прорицатели, било разграбено и разрушено от римляните. На новите господари на тези земи били нужни покорни поданици, които да се прекланят пред божествената същност на римските императори, а не на местните тракийски божества и вождове. Грубата сила на завоевателите сложила край на една столетна традиция. Нямало ги вече някогашните жреци, потънало в развалини светилището на Дионис, самотно се извисявали могилите на тракийските царе в подножието на Средна гора. Нямало ги и местните траки, клон от могъщото някога племе на бесите. След въстанието селищата им били разорени. Част от тях били продадени в робство далеч от пределите на Тракия, а малко по-късно останалите били разселени в земите на днешна Добруджа…
Факти
При разкопки през 2009 г. на връх Острец са открити фрагменти от култова керамика, предмети и накити на тракийското племе беси. Намерен железен жезъл, завършващ с две змийски глави и с дръжка с канелирана украса, подсказва връзката на светилището с бог Дионис, наричан още Сабазий. Сред накитите са открити бронзови фибули от ранножелязната епоха (8-7 в. пр. Хр.), глинени магически предмети, фрагменти от капаци на преносими глинени олтари, сребърна тетрадрахма от I в. пр. Хр., монети от времето на Констанций II, на Констанций Гал, Валентиниан I, Валент, Теодосий I, както и неопроделяеми монети от края на 4 — началото на 5 в.
Свещеното за бесите място става най-сериозния кандидат да е онова прорицалище, в което Александър Македонски е получил знамение за завоевателки успехи.
„Като учен съм длъжна да бъда предпазлива, но все пак тези монументални стени, много преустройства който открихме и това че Острец един връх видим от всякъде привличащ погледа от всякъде ми дава основание да мисля че може би ние се приближаваме към набирането на повечето доказателства че може би това е посетеното от Александър Македонски Светилище на Дионис”, заявява проф. Диана Гергова – ръководител на археологическите разкопки.
Източници
„Староселският култов комплекс – предания и легенди“, Ненко Берберов, Плоцдив, 2010