Понор планина! Тази частица от гордия стар Балкан, обвеян с легенди и предания, свидетел на робски мъки и бунтовно величие, е останала в тиха забрава през вековете. Шосейните и железопътните магистрали минават по границите на планинския масив и дори хората като че ли се страхуват да се заселят в централните му части.
Из книгата Понор планина на В. Стоицев и П. Нейковски, 1975
Описания като това ни карат да поемем на изток от фермите край хижа Петрохан, по добре утъпкан черен път. Крайната ни дестинация е Студена река в Понор планина. Тя е интересна с това, че както си криволичи из понорите на планината, изведнъж потъва сякаш вдън земя.
През втората половина на миналия век, местните правят експеримент като пускат оцветител във водите на Студена река. Няколко дни по-късно оцветените води се появяват отново на повърхността, няколко километра на юг, от пещера Душника в покрайнините на село Искрец. Нищо не се губи, още по-малко водата.
Ако тази история ви се струва интересна, посетете това място. То е красиво и дава подслон на всички традиционни посетители на планината – туристи, овчари, дървосекачи, иманяри, off-road любители… Гледките са много приятни за окото. Освен многобройните била на Понор планина, можете да видите връх Ком и дори Черни връх. На места останките на стар римски път са все още добре различими.
Още за планините, хижите и маршрутите в България – planinar.org