Едва ли има по-важна дата от 7 септември в историята на Добруджа. Това е дата, която фокусира в себе си две съдбоносни събития за добруджанските българи – Крайовската спогодба от 1940г., довела до присъединяването на южната част на областта към Родината, и победоносния край на боевете за освобождението на град Добрич през 1916г.
По традиция на Крайовската спогодба българската историография и медии всяка година отдават дължимото значение. Не е така обаче за Добричката епопея, отмината и тази година с унизително мълчание, което продължава вече десетилетия. Или както беше казал поетът върху нея продължава да тегне забвението. И причината е само една. Освобождението на Добрич през 1916г. преминава през изключително тежки триндевни боеве с руските войски, които не са никакви освободители, а агресори , нахълтали в българската Добруджа, за да помагат на румънците в опитите им да задържат своята власт над този български край.
Преди да се спрем на темата е необходимо да направим известни уточнения. Врачанци не означава жители на град Враца и областта. Под врачанци разбираме личния състав на 35-ти пехотен Врачански полк, или по-точно бойците му, които заедно с другите части от Северна България изковават с подвига и с кръвта си победата над силния враг при Добрич през 1916г.
Този пехотен полк има своята славна история. Началото му е поставено през 1903 г. с неговото сформиране в Плевен от състава на действащия от 1899г. 11-ти пехотен резервен полк. Врачанският полк участва в Първата Балканската война, в която се проявява в боевете при Лозенград, Кавакли, при Люлебургаз, Тюркбей, Чаталджа, в атаката на Арнауткьойските височини. През Междусъюзническата война полкът води боеве при височините на десния бряг на р. Козлудере и село Костурно, при гр. Пехчево, село Панчарево и вр. 1490, при махалите Дубочица, Престова и вр. Крастов.
Най-сериозното изпитание за 35-ти пехотен Врачански полк е участието му в Първата световна война. Бойният път на врачанци в световния конфликт е описан подробно в полковата им история, озаглавена “35-ти пехотен Врачански полк във всеобщата европейска война през 1915-1918г. ч.1”. Тя излиза във Враца през далечната 1930г. и представлява задължително четиво за всеки, който се интересува от миналото на този славен български полк.
Но как полкът се озовава при Добрич?
Това става след успешния ход на войната против Сърбия през октомври-ноември 1915г.
В нея 35-ти пехотен полк се сражава против сръбските войски в състава на своята 6-та Бдинска дивизия при Неготин, Алексинац, Лебане, Прокупле. После е изтеглен в тила.
Новата 1916г. 35-ти пехотен полк посреща в Горна Джумая (дн. Благоевград).
До началото на войната с Румъния Врачанският полк прекарва в Пиринска Македония, където се възстановява и попълва, а личният му състав участва в строителни дейности за нуждите на армията. До края на юли 1916г. врачани, включени в маневрените войски на II-ра Българска армия работят по постройката на теснолинейката Дупница – Горна Джумая – Левуново.
През август 1916г. 35-ти пехотен полк влиза в състава на III-та Българска армия на ген. Стефан Тошев , чиято задача става освобождение на поробената Добруджа от румънска власт. Полкът е транспортиран в Североизточна България, в непосредствена близост до границата.
Преди да се спрем на конкретното участие на врачанския полк в “Добричката епопея”, е необходимо да дадем дължимото на командира на полка полковник Васил Таслаков (1866-1933).
Васил Гечев Таслаков е роден на 16.03.1866г. в град Троян. Той е първороден син на Гечо Таслаков и Дона Балевска. Учи в родния си град, а след това с доста оскъдни средства – в Свищов и в София. Учителите от Свищовското класно училище оценяват будния му ум и голямо трудолюбие. Предлагат го за отпускане на стипендия, за да продължи образованието си в Русия. Стипендията му е отпусната обаче за Духовна семинария.
В. Таслаков не я приема, защото искал да следва медицина. Поради липсва обаче на средства той не осъществява своята мечта. И вместо лекар се насочва към военната професия.
През февруари 1887г. В.Таслаков постъпва доброволец в 1-ви пехотен Софийски полк. През септември 1887г. влиза във Военното училище. Завършва го на 18.05.1889г.
с 12-ти випуск. Назначен е за младши офицер в 16-ти пехотен Ловчански полк. По-късно е преместен в София. През 1895г. след конкурс завършва трите курса на новата българска Генералщабна академия. През 1905г. В.Таслаков след успешно издържан конкурсен изпит е изпратен да учи в прочутата Николаевска Генералщабна академия в Русия. Завършва я с успех през 1908г. От периода на обучението му в Русия формира своите русофилски убеждения, които отстоява и в следващите години.
Като генералщабен офицер В.Таслаков заема различни длъжности в София, Враца, където се задържа най-дълго, Плевен, Казанлък и Стара Загора.
Полк. В. Таслаков участва в трите войни за обединение. Проявява се като хладнокръвен, храбър и тактически много добре подготвен командир, за което многократно е награждаван с български и чуждестранни ордени. През Балканските войни В.Таслаков е с чин майор и заема длъжността началник-щаб на 1-ва бригада на 6-та Бдинска дивизия. Участва в боевете при Милкоч, Ериклер, Лозенград, Люлебургас, Тюркбей и Чаталджа. През Междусъюзническата война той се сражава със “съюзниците – разбойници” в района на Малешевска планина, Огражден и при Пехчево.
В началото на Първата световна война с чин полковник В.Таслаков поема командването на 35-ти пехотен полк, който е във 2-ра бригада на 6-та Бдинска дивизия. Във войната срещу Сърбия през 1915г. той води полка в победоносните му боеве при р. Тимок, Зайчар, вр. Алия, с. Планиница, вр. Дел.
В навечерието на войната срещу Румъния 35-ти пехотен Врачански полк влиза в състава на 2-ра бригада на 6-та дивизия заедно с 36-ти пехотен Козлодуйскиполк , 2-ра арт. бригада, 6-ти дивизионен ескадрон и 6-та пионерна дружина. Силите на бригадата са съсредоточени в района на Караджа Отъ – Хамбърлък.
Войната на Румъния е обявена на 1.09.1916г. Частите на 6-та пехотна Бдинска дивизия пресичат границата с викове “Ура”, с развети знамена и под звуците на “Шуми Марица”. Бригадата, в която е 35-ти пехотен полк настъпва на крайния десен фланг на III-та Българска армия.
Първото сериозно изпитание са боевете край Добрич на 5,6 и 7.09.1916г.срещу настъпващите руски войски. В посока към Добрич е хвърлена 2-ра бригада от 6-та Бдинска дивизия под командването на ген. – майор Христо Попов.
На 3.09.1916г.бригадата се придвижва към селата Екисче (дн. Бенковски) и Владимирово, Добричко. Достига на около 20 км. от гр. Добрич. Тук е заела позиции 19-та румънска пехотна дивизия начело с ген. Аргиреску.
Същият ден разузнавателните отряди на ген.- майор Т. Кантарджиев, който е командир на войските на Варненския укрепен пункт завземат село Баладжа и се установяват на около 10 км. от Добрич. В Баладжа българските войски намират труповете на 50 жени и деца, избити от войниците на 40-ти румънски полк по изключително жесток начин , с обезобразени тела, нарязани на късове.
Ходът на бойните действия обаче е в полза на частите на III-та Българска армия.
Победите на Конната дивизия между Кочмар и Карапелит и завземането на Баладжа, разположено на шосето Добрич – Варна от войските на ген.- майор Т. Кантарджиев предизвикват паника сред румънския гарнизон на Добрич.
Още вечерта на 3.09.1916г. той напуска града. Оставя само малка стража в южните покрайнини на Добрич, която на следващия ден панически се оттегля на север. Румънците обаче си отмъщават на невинните мирни граждани. Зверски избиват в района на жп гарата 53-ма българи. В пекарните край града и на гарата тези българи са били по най-зверски начин насечени и обезобразени, като стените и подовете на тези сгради са намерени целите облени с кръв. Друга група от 300 души добричлии са били арестувани и затворени. Очаквала ги е същата участ и само бързото настъпление на българските войски, довело до освобождението на града ги спасява от жестока смърт. Няма спасение обаче за други над 100 видни добричлии, които румънците отвличат като заложници.
На 4.09.1916г. щабът на III-та Българска армия заповядва на войските на Варненския укрепен пункт и на 6-та пехотна Бдинска дивизия да освободят Добрич. Бдинци трябва да атакуват града от района на селата Екисче – Владимирово. “Варненските войски” настъпват от село Баладжа по шосето Варна – Добрич.
С овладяването на града би се създала солидна опора в десния фланг на армията ни преди очакваната поява на руските войски. Заповедта за атака и освобождение на Добрич под
№ 4251 е издадена в 10.00ч. на 4.09.1916г. от щаба на III-та Българска армия.
Следобед на 4.09.1916г. първи в Добрич, опразнен от румънски войски влизат войските
на ген. – майор Т. Кантарджиев. Привечер в Добрич пристига и бдинската бригада,
която се установява западно от града – в района на Суютюк (дн. кв. Рилци).
Непосредствен очевидец на посрещането на българските войски в Добрич, поручик Никола Агънски – командир на батарея от 5-и артилерийски полк, описва следната картина:
“Заслепени от силния сияен блясък на свободата, добричлии излязоха да прегърнат и целунат освободителите си. Неизразима скръб и безгранична радост се бяха слели в този велик момент; и като обезумели тичаха граждани и гражданки да прегърнат всеки войник, да целунат всяка пушка, всеки топ. Камбаните тържествено заклепаха и пръснаха в пространния добруджански шир ека на свободата”.
Силите на противника се прегрупират и реорганизират. 19-та румънска дивизия, която отстъпва града е подчинена на 47-и руски корпус на генерал Андрей Зайончковски.
В състава му има и една Сърбо-хърватска доброволческа дивизия от бивши пленници австрийци, която наброява над 15 000 души.
На 5.09.1916г. корпусът на ген. Ан. Зайончковски започват настъпление за завземане на Добрич.
Това е началото на 3-дневните кръвопролитни боеве, влезли в българската история под името “Добричка епопея“. В тях 6-та Бдинска дивизия има значимо участие.
Първи удара на противника поемат варненските войски, разположени на 3-4 км. северно от града. До обяд малочислените защитници на Добрич отблъскват няколко масирани атаки на румънска пехота и руска конница. Ген. Ан. Зайончковски прави опит да обходи фланговете на приморци, но не реализира намеренията си, поради добрата съгласуваност между варненските войски и бдинци. Варненци и бдинци взаимно си помагат и благодарение на високия си боен дух отблъскват всички нападения на противника.
Този ден по настояване на ген. – майор Т. Кантарджиев една дружина от 35-ти пехотен полк е изпратена към неговия десен фланг. Това е 4-та врачанска дружина, командвана от подполковник Русинов. Останалите врачански дружини остават по местата си до втора заповед.
По същото време 36-ти пехотен Козлодуйски полк оказва много навременна и ефикасна подкрепа по левия фланг на варненските войски, като настъпва от село Суютюк в тила на противника, който атакува Добрич.
Поради малобройността на добричките защитници са взети спешни мерки за подсилване на отбраната на града. След началото на руско-румънското контранастъпление щабът на III-та Българска армия насочва към Добрич нови подкрепления. Тук пристига 53-ти пехотен полк на полк. Ламбринов – бъдещ герой от войните, загинал на Добро поле през септември 1918г.
Ген. – майор Т. Кантарджиев, който е назначен за общ началник на българските войски, сражаващи се в района на Добрич, прехвърля нови пехотни и артилерийски части от към Варненския укрепен пункт. Новите попълнения заемат позицията на 35-ти и 36-ти пехотен полк, които се съсредоточават в района на селата Осман факъ (дн. Козлодуйци) и Чакърча (дн. Врачанци). Тук при нужда трябва да съдействат на варненските войски.
Междувременно 4-та дружина на 35-ти пехотен полк е хвърлена в бой срещу руска кавалерийска бригада, която с две роти пехота и няколко картечници се движи във фланг и тил на варненските войски. Врачани се хвърлят в атака срещу настъпващите точно срещу Добрич руски кавалерийски части. По заповед на полк. В. Таслаков батареята на поручик Сокачев от позициите си около западните покрайнини на Добрич открива огън срещу руските части. Енергичното настъпление на 4-та врачанска дружина и точният огън на батареята на поручик Сокачев оказват силен ефект. Руските кавалеристи не издържат устрема на врачанци и отстъпват в посока на североизток. 4-та врачанска дружина се хвърля да ги преследва на цели 3-4 км. източно от село Хош Кадем.
В този бой на 5.09.1916г. 4-та дружина на 35-ти пехотен Врачански полк дава 3 убити и 23 ранени. Сред тежко ранените са двама подпоручици Табаков и Филипов. По-късно подпоручик Табаков умира от раните си в болницата в Добрич. Това са всъщност първите жертви на полка в “Добричката епопея”.
Постепенно в боя са хвърлени и другите части на 35-ти пехотен полк. 1-ва и 3-та дружина настъпват в посока шосето Добрич- Балчик. 2-ра дружина остава в резерв на ген. – майор Хр. Попов в района на село Суютчук.
На 6.09.1916г. следобед боевете са възобновени с нова сила Този ден българските позиции край Добрич са атакувани от два руски пехотни полка 242-ри и 243-ти, поддържани от руска артилерийска бригада, както и части от румънските 12-ти, 33-ти, 40-ти и 73-ти пехотен полк.
След силен артилерийски обстрел атакуващите руски пехотни вериги достигат само на 150-200 метра от позициите на варненските войски. Но са контраатакувани и отблъснати с българския специалитет – удар “на нож”.
По същото време 35-ти пехотен полк, (без 2-рата си дружина) се събира на шосето Добрич – Балчик и потегля по заповед на командира на дивизията към селата Малко и Голямо Чамурли.
Край село Малко Чамурли полк. В. Таслаков предприема смел ход. Той установява, че се води силна стрелба откъм село Ези бей и Добрич. Ясно вижда движенията на колоните на противника, настъпващи в посока на юг от Ези бей към Добрич. Командирът на полка преценява, че в разположение на ген. – майор Т. Кантарджиев и около Добрич няма свободни части. Ако продължава да изпълнява заповедта на командира на дивизията , полкът му ще се отдалечи на север, далече от Добрич, където вече се водят ожесточените боеве. Има опасност варненските войски да останат сами срещу силните части на противника. Негов успех срещу войските на ген. – майор Т. Кантарджиев може да доведе излиза на руско-румънските войски във фланг и тил на частите на 6-та Бдинска дивизия.
Моментът е съдбоносен и ако полк. В. Таслаков не вземе правилното решение, последиците могат да бъдат фатални. Той няма връзка с командира на дивизията и на бригадата, за да им докладва за създалата си ситуация. Полк. В. Таслаков взема смело решение, което ще се окаже единствено правилно за момента. Той тръгва на изстрел разстояние, за да действа според създадената обстановка. Свива право на изток към посоката, от където се чуват артилерийските изстрели.
Така за да подпомогне варненските войски, 35-ти Врачански полк напада левия фланг на настъпващите руско – румънски войски. Решението е взето без заповед, по своя инициатива от полк. В.Таслаков, който рискува и кариерата, и живота си. Той насочва основните сили на своя полк към село Ези бей (дн. село Паскалево). По този начин врачанци разширяват фронта на полесражението на запад и поемат част от удара на противника. С това облекчават частично положението на варненските ни войски.
Авангардът на полка начело с полк. В. Таслаков достигат края на платото западно от село Арабаджиево (Арабаджии). Изпратените напред разузнавачи обаче носят лоши вести:
“В с. Арабаджиево влезли казашки части , заклали пет души селяни и после изчезнали. Селяните масово бягат към Добрич, при с. Кара Синан е забелязана около дружина пехота с артилерия.”
Походът на полка продължава и не спира въпреки издадените две заповеди за това, получени лично в щаба на полк. В. Таслаков.В късния следобед 7-ра рота на 35-ти пехотен полк в широк фронт заема южната част на платото около с. Арабаджии. Под нейно прикритие две батареи се изнасят на позиции и започват да се окопават. Започва артилерийски двубой с батареите на противника. 1-ва и 3-та дружини на полка заемат позиции в готовност да посрещнат боя с противника.
Смелият ход на полк. В. Таслаков да поведе врачанци към Ези бей, тяхното енергично настъпление, отличната стрелба на батереите към полка и навременното заемане на кота 260 около селото изненадва силно противника. Неговите части са приковани на място, което не им позволява да продължат настъплението си към Добрич, докато пред тях е изправен 35-ти пехотен полк.
По-късно ген. Хр. Попов не само, че не наказва полк. В. Таслаков за неподчинение и неизпълнение на подадените до него заповеди, а възхитен определя действията на Врачанския полк като голям подвиг по своя замисъл и рядък случай в българската военна история.
До края на деня противникът, действащ с румънски и руски войски е отхвърлен. Голям принос за това имат жителите на Добрич, които активно помагат на българските войски в защитата на своя роден град. На дълги върволици те пренасят гранати, сандъци с патрони, вода за пиене и за картечниците, и то с риск на живота си. Ранените войници са изтеглени в тила от добричлии. Болниците са претъпкани от ранени, обслужвани от медицински сестри доброволки.
На 6.09.1916г. вечерта 36-ти пехотен полк заема височините на 2 км. северно от село Осман факъ, където започва да се окопава. Намерението на ген. – майор Христо Попов е още същата вечер бдинци да контраатакуват силите на противника, разположени в непосредствена близост до нашите части. Атаката на бдинци обаче е отложена за следващия ден, защото ген. Т. Кантарджиев иска подкрепа от ген. – майор Хр. Попов, за да подсили десния си фланг. Така през нощта 2 дружини от 35-ти пехотен полк и 2 батареи от 2-ри арт. полк пристигат на помощ на варненските войски. Това на свой ред пък отслабва бдинската бригада, която остава за боевете на следващия ден само с 2 дружини от 35-ти пехотен полк и 2 1/2 дружини от 36-ти пехотен полк. При нужда за отблъскване на нови атаки на противника бригадата може да използва само новопристигналият 53-ти пехотен полк.
Денят 7.09.1916г. е най-критичният в боевете за Добрич. Командващият войските на противника ген. Андрей Зайончковски решава да атакува отново. Тъй като румънците са сломени от завземането на Тутракан предния ден, той решава да не използва техните сили.
В новата атака на противника участват само руските 61-ва пехотна дивизия и 3-та конна дивизия, както и Сръбската доброволческа дивизия.
61-ва пехотна дивизия и Сръбската дивизия осъществяват главния удар, а Конната дивизия остава в резерв в района на с. Армутлий (дн. с.Крушари) – Азаплар (дн. с. Полк. Дяково).
Руската атака срещу Добрич на този ден се отличава със своята ярост и с това , че е предприета на много широк фронт.
Рано сутринта на 7.09.1916г. руснаците започват мощен артилерийски обстрел и с превъзхождащи сили атакуват по цялата дължина на българските отбранителни позиции. Ген. А. Зайончковски насочва основния си удар не към Добрич, срещу варненските войски, а на запад, срещу бригадата от 6-та пехотна дивизия – отслабеният 35-ти пехотен полк, 36-ти пехотен полк, пионерна дружина и 4-те батареи от 2-ри артилерийски полк.
Първи поемат руския удар бойците от 35-ти пехотен Врачански полк, останал само с 2 дружини. Неговият фронт е подложен на мощна атака и врачанци понасят много тежки загуби. Тежко е ранен и по-късно умира от раните си командирът на 1-ва дружина подполковник Димитър Чолаков. Целият команден състав на дружината излиза от строя. Офицерите са или избити, или ранени. Най-старши в дружината остава поручик Дундеков, който спешно поема командването й. Първата му заповед е да се доставят патрони на позицията и да се вкарат в боя двете останали роти. Само два взвода остават в дружинна поддръжка. Руските пехотни вериги атакуват с голяма ярост и има огромно числено превъзходство. Врачанци започват да изнемогват по цялата бойна линия.
За да облекчи положението им, 36-ти пехотен полк, разположен край село Осман факъ получава заповед да атакува във фланг настъпващата 61-ва руска дивизия. Заповедта е изпълнена, но на свой ред полкът е контраатакуван изненадващо по фланга от цялата сръбска доброволческа дивизия. Козлодуйските дружини отстъпват назад, като полкът губи близо 30% от личния си състав. Ранен е неговият командир полк. Константин Гладичев. 36-ти пехотен полк се оттегля силно разстроен от сръбския контраудар и отстъпва в безредие към Осман Факъ.
Това поставя 35-ти Врачански полк в много тежко положение. Отстъплението на колзодуйци оголва левия фланг на врачанци. Те остават на позицията си сами, само с две дружини, с две картечници, изложени на силния стихиен натиск на противника. Полк. В. Таслаков обаче не смята да отстъпва. Решението му е: ” Нито крачка назад!“. Издава даже такава заповед и за да не бъде отменена от началниците нарежда да се прекъсне връзката с тях по телефона. Полк. В. Таслаков взема мерки да спаси полковата светиня. Той заповядва знамето на полка да се прибере в калъфа , да се предаде на смел офицер и с един взвод войници да се изнесе към село Чакърча, където да бъде запазено на всяка цена. Изпраща също музиката на полка назад, той самият остава в бойните редици на своите войници, за да сподели съдбата им, а ако се наложи да умре като герой, защитник на Родината. Полк. В Таслаков полага неимоверни усилия да организира отбраната с малобройните си бойци. Влиза в окопите на 3-та дружина на полка. Там организира за бой група от тридесеина отпускари. Заповедта до тях е да умрат, ако се налага до един. Врагът може да мине само през труповете им. Отпускарите са поверени на полковия смелчага младшият подофицер Черешаров, окичен с орден за храброст, и раняван на два пъти в предните боеве на полка в гърдите. Набързо организираната отбрана с отпускарите успява да отблъсне цели три атаки на руските войски, с което им попречва да обхваната по-облизо левия фланг на 3-та дружина на полка.
За да защити застрашеното си ляво крило, вследствие оттеглянето на козлодуйци, полк. В.Таслаков хвърля последния си резерв – две лошо въоръжени роти от 6-та пионерна дружина. Това е само временно спасение защото пионерите разполагат с едва по 60 патрона, които скоро изчерпват. Нямат и ножове на пушките си, за да противодействат с тях на мощния натиск на противника. Под напора на руснаците пионерите, които дават огромни жертви отстъпват към село Чакърча. Флангът на 6-та пехотна Бдинска дивизия на свой ред се отдръпва почти до село Чамурлий.
Полк. В. Таслаков обаче не се предава и продължава борбата на живот и смърт. Бойците му преграждат буквално с телата си си пътя на врага към Добрич. Величав момент в боя настъпва , когато руските войски достигат на места в участъка на 1-ва дружина на полка на 100-150 крачки. Тогава части от дружината се разколебават. Точно в този миг, полк. В. Таслаков , твърд като скала дава личен пример на войниците си. Яхнал своя кон ,той се появява пред разколебалите се войници, които са започнали да се оттеглят. Командирът на полка ги застига. Упреква ги за малодушието. Припомня им клетвата към Родината и изисква бой до последна капка кръв. Врагът не трябва да бъде допускан да тъпче свещенната българска земя. Лично полк. В.Таслаков повежда войниците си в атака, под град от куршуми. Положението е много тежко, защото двете картечници на полка са останали без разчети на близко разстояние от веригите на противника. Има опасност дори картечниците да бъдат пленени.
Към 11.30ч. нови руски пехотни вериги настъпват срещу врачанци от двата фланга. Численото првъзходство на противника му позволява да се промъкне в бойния ред на полка. Неговата цел е да разгроми врачанския полк и варненските войски по отделно на части. Подкрепяни и насърчавани лично от своя командир полк. В. Таслаков обаче врачанци обаче застават твърди като скала. Стрелят упорито и непоколебимо срещу руските агресори.. На отделни места руските части достигат на 50-60 крачки от позициите на врачанци. Всички руски опити обаче да пробият отбраната на полка остават напразни.
Полк. В. Таслаков е вкарал в боя почти всичко, с което разполага. В окопите са ординарци, готвачи, шивачи, войници от обоза. Няма нито един войник в резерв.
Междувременно командирът на 6-та Бдинска дивизия ген. – майор Хр. Попов взема спешни мерки. Той моли ген. Т. Кантарджиев да му върне двете врачански дружини, което е изпълнено веднага. Ген. – майор Хр. Попов умело и навреме организира и борбата на врачанските и козлодуйските дружини, като особено набляга на по-тясното взаимодействие в боя с малобройните им батареи. Ген. Т. Кантарджиев заповядва десният фланг на Добричките войски да атакува левия фланг на противника.
Към 13.00ч. деснофланговата дружина на 35-ти Врачански полк все още се държи на първоначалните си позиции. Положението й е обаче много тежко, защото трети офицер е поел командването й, патроните са привършили, две български картечници са обкръжени и пленени, след като прислугата им загива. Затова оределите редици на дружината са принудени да отстъпят на по-задни позиции.
Руските войски вече обхващат полка, когато две роти от съседния 36-ти Козлодуйски полк командвани от храбрия поручик Календеров, подпомагани от две батареи, енергично атакуват и обхващат фланга на обхождащите руски войски.
С точния си огън козлодуйските роти успяват временно да спрат руското настъпление. Насърчен от този успех, 35-ти пехотен полк започва да се бие с още по-голяма енергия въпреки мощния артилерийски и пушечен огън на противника. Врачанци понасят нови загуби. Трети командир на 1-ва дружина излиза от строя. Тогава командването е поето от запасния подпоручик Димитров.
Изчерпвайки поддръжките си, 35-ти пехотен Врачански полк изпада в критична ситуация и противникът се чувства вече победител, а Добрич е застрашен от повторна този път руско-сръбска окупация и може би ново клане.
Към 15.30ч. на 7.09.1916г., когато положението е вече отчайващо, се появяват на бойното поле дългоочакваните подкрепления от двете врачански дружини. Едната веднага е изпратена към левия фланг на полка, а другата – в подкрепа на Козлодуйския полк. С тези сили за известно време отбраната се стабилизира.
Но това не е всичко. Величавият епилог на “Добричката епопея” записва 1-ва Конна дивизия на ген. – лейт. Иван Колев. Неговите полкове се появяват изневиделица на бойното поле към 16.00ч. Своевременната и бърза поява на Конната дивизия на ген. – лейт. Иван Колев не само спасява Добрич, но и обръща хода на боя в наша полза.
Стремителният удар на полковете на Конната дивизия е насочен по фланга и тила на сърбите. Тяхната дивизия следобед на 7.09.1916г. край село Голямо Чамурлий (дн. Смолница) е фактически разгромена. Двете ловчански пехотни дружини, прикрепени към Конната дивизия се хвърлят в бой на нож от движение и успяват да разбият край Осман факъ цял сръбски полк. Задавени от българския артилерийски и картечен огън, заплашени по фланг от българската конница и ловчанските дружини, сърбите побягват на север в безпорядък. Това води и до паника сред руските части, пред фронта на варненските войски, които също отстъпват. Руските пехотни вериги, притискащи изнемощелите бдински полкове – Врачански и Козлодуйски, заедно с руските батареи също отстъпват неудържимо назад , опитвайки се да се измъкнат из под удара на страшната българска конница.
Хаосът и паника в редиците на противника се засилват допълнително вследствие точния огън на българските батареи.
Така противникът започва отстъпление по целия фронт, а Добрич окончателно е спасен.
Нови опити за превземането на града противникът повече не предприема въпреки численото си превъзходство в този участък на фронта.
Победата на частите на III-та армия в Добричката епопея е пълна. Заслугата за това е на издръжливостта на варненските и бдинските полкове, както и на умелите действия на кавалерията на ген. – лейт. Иван Колев.
Най – голямата победа на българите при Добрич е опровергаването на легендата, че българските войски няма да стрелят срещу своите “освободители”. Противникът е разчитал много на това, но след първите изстрели тази легенда рухва . Българският войник доказва, че интересите на Родината са над всичко. Русофилският мит няма как да го превърне в клетвопрестъпник и изменник. Тази злокачествената легенда , създадена с много лъжи пари от руската дипломация векове наред, подета от отявлени , заблудени и продажни български русофили, категорично рухва в дните на “Добричката епопея”. Българските войници доказват, че имат морално и свещено право да защитят с оръжие в ръка своята национална чест и достойнство и своите земи, които “освободителните” руски войски нападат и газят. Руските дипломати и генерали разбират, че за българите свободата е най-скъпа. Дори старият русофил Иван Вазов захвърля русофилството си като измама и дълбока заблуда. Вдъхновен от подвига на българските войски, народният поет пише своето стихотворение “На руските войни”, което между впрочем е дълбоко укривано през годините на комунизма, а и до днес. И няма как да бъде другояче, защото Иван Вазов рззбива на пух и прах през 1916г. мита за руските ” освободители” , носещи тогава на българския народ робство.
“…Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново! “
Цената на победата в “Добричката епопея” е висока. В боевете за Добрич в периода от 1 до 7.IX.1916г. българите губят 31 офицери и 1012 убити, безследно изчезнали и починали
от раните си подофицери и войници. Общият брой на ранените български войници и подофицери е 2274 души, а на ранените офицери – 50.
В сраженията край Добрич убити и безследно изчезнали са 219 души от 35-ти Врачански полк и 428 души от 36-ти Козлодуйски полк.
Само на 7.09.1916г. 35-ти пехотен Врачански полк дава следните загуби : убити 1 офицер (полк. Димитър Чолаков) и 120 войници, ранени – 18 офицера и 514 войници.
Въобще 35-ти пехотен полк губи край Добрич 3/4 от личния си състав.
В Добричката епопея се отличават всички бойци на Врачанския полк. Те достойно изпълняват своя дълг към Отечеството. Впослествие се установява, че на 7.09.1916г. ктрай Добрич 9 пехотни роти с 2 картечници от 35-ти Врачански полк са се сражавали с цели 4 руски полка (241-ви, 242-ри, 243-ти и 244-ти) от 61-ва руска дивизия, които развърнати в две бойни линии са атакували Добрич. Заедно с тях в атаката са участвали и 1-ви и 3-ти полкове от сърбохърватските войски.
Или с други думи един непълен български пехотен полк Врачанският е воювал с части на 6 пехотни полка на противника! И не само е воювал с тях, а и ги е победил. След боя врачанци намират пред своята позиция телата на 162 руски и 96 сърбо-хърватски войника, които погребват.
Заради твърдостта в боевете при Добрич и храбростта, проявена в защиата на града престолонаследникът княз Борис нарича врачанци с прозвището “железния полк“.
Подвигът на врачани и на бойния им командир полк. В. Таслаков е увековечена в изосбразителното изкуство. Това е съхраняваната в музея на 35-ти пехотен полк във Враца голяма картина с маслени бои и мото “Последният резерв”. Тя изобразява момента на боя на 7.09.1916г. при село Ези бей, когато полк. В. Таслаков с кон обхожда предните позиции на своя полк. Вероятен автор на картината “Последният резерв” е известният военен художник поручик Цачев.
Според данните на историко-библиографския справочник “Добричка епопея” общо в Добричките боеве българите дават 1053 души загуби – повече отколкото в цялата Сръбско – българска война от 1885г. В тях влизат и умрелите от рани. Една голяма част са от 6-та Бдинска дивизия от Видинско, Врачанско, Монтанско,но има и от Варненско, Ловешко и Кюстендилско т. е. от почти цяла България, вкл. от Западните покрайнини, Македония и Тракия. Добрич споява в едно цяло кръвта на българи от всички краища на България.
Паметта за тези епични боеве остава дълго време след 9.09.1944г. скрита заради сблъсъка с руснаците, при това победен за България.
След Добричката епопея 35-ти пехотен полк продължава победоносния си боен път в Добруджа. Цели 4 месеца Врачанският полк гони и бие наред, където свари руснаците и румънците наред в Добруджа, при Дурбалий, Каралий, Кубадин, Меджидие, Карол, Бериш теке, Бабадашкия балкан, Тепица, Лункавица, Исакча.
“Врагът трябва да се изгони от тази българска земя!” Това повтаряха всички и в по-вихрен устрем се носеха напред – пише в “Духът на ломци и врачани през войните”.
След тия славни боеве в Добруджа 35-ти пехотен Врачански полк извършва истинско чудо, като прави преход над 3000 км. през Румъния, Унгария, Сърбия и в Македония увенчава знамето си с нови подвизи и победи.
На 20.01.1917г. полк. В. Таслаков е прехвърлен в Македония. Става началник-щаб на 6-та пехотна Бдинска дивизия. Участва в боевете в март 1917г. на кота 1248 и Червената стена.
През септември 1917г. той е назначен за командир на 3-та бригада от 8-а Тунджанска дивизия. През същата 1917г. неговият 35-ти пехотен полк е на позиции при Охридското и Преспанското езеро. Полкът е сред тези, които през септември 1918 г. остават в заложничество при град Кичево, Западна Македония. Последният подвиг на врачанци е спасяване на бойното знаме на полка, дело на запасният поручик Ангел Янчев.
През април 1919г. полк. В. Таслаков се уволнява. Завършва войната и бойната си служба като носител за бойни заслуги на 3 български и 3 чужди (германски, турски, австрийски) ордена за храброст
.
Полк. В. Таслаков остава свързан с армията до края на живота си. Той сътрудничи в списването на някои военни издания. През 1930г. излиза книгата му “35-ти пех. Врачански полк във всеобщата война 1915-1918” (295 страници). В нея е отразен бойния път на врачанци и техните героични дела в тази война. При това бойните действия на полка са не само документирани с много военни скици, но и прецизно анализирани.
През 1931г. полк. В.Таслаков написва студията “Моралните сили в боя. Извадки от бойните действия на 6-та пехотна Бдинска дивизия, юни – юли 1913г.”. Ръкописът обаче не е одобрен и е публикуван чак през 2003г. Полк. В. Таслаков така и не успява да види Добруджа свободна. Той умира през 1933г.
Подвигът на врачанци в боевете при Добрич остава обаче със златни букви в историята на полка. И се увековечава завинаги след освобождението на Южна Добруджа през 1940г.
По стечение на обстоятелствата денят на подписването на Крайовската спогодба съвпада с този на победата при Добрич.
На 22.09.1940г. българската армия е посрещната тържествено в селата и градовете на Добруджа, две десетилетия след като тези земи са насилствено откъснати от българската държава. В радостната еуфория от освобождението се припомнят и подвизите на врачани, бдинци и козлодуйци за Добрич и Добруджа. Изпращат се благодарствени телеграми до командирите на 35-ти и 36-ти полкове: “Днес всички добричани си припомнят тази дата”. Тогава се чуват и първите предложения за даване паметни български имена на селищата, които още са с турските, а други с румънски наименования.
През 1942 г. село Чакърча е преименувано на Врачанци. Това е направено в знак на признателност на местните хора към стотиците войници и офицери от 35-ти пехотен Врачански полк, загинали в Добричката епопея по време на Първата световна война.
След освобождението на Южна Добруджа роднини и близки на загиналите бойци в Добричката епопея през 1916г. се стичат на военните гробища край града.
Загиналите през 1916г. от 35-ти Врачански полк са били погребани в Добричкото военно гробище. “Добрич и врачанци – това е една плът, една кръв, нещо цело, нещо неделимо от клаузите на никакви безчовечни договори” – пише о.з. полк. Веселин Кюркчиев в увода на книгата си за 35-ти врачански полк, която днес е библиографска рядкост.
Някога там е имало грандиозни тържества в чест на загиналите за града. “Три дълги редици офицерски гробове и зад тех – стан братски могили – необятна гробница на загиналите от 35-ти полк”. Това са виждали врачани някога, когато се стичали масово на поклонение на близките си в Добрич.
След освобождението на Южна Добруджа българската власт през 1942г. преименува имената на селищата. Подвизите на българската армия през 1916 г. са увековечени със заповед N 2191/ 27.06.1942 г. на Министерския съвет, с която по единодушното желание и на селищата и на правителството те са наименовани на българските полкове, дивизии, войници и офицери.
От всички селища с военни наименования в Добруджа, на врачанските формирования, полкове и офицери са наречени цели 5 села. Това са Бдинци, Врачанци, Капитан Димитрово, Полковник Савово и Полковник Чолаково.
Бдинци е бившето село Гьокче дюлюк. Носи името на 6-та Бдинска дивизия, участвала активно в освобождението на Добруджа през 1916-1917г.
Врачанци е бившето село Чакърча. Наречено е на 35-ти пехотен Врачански полк в знак на уважение и почит към жертвите, които дава полка в Добричката епопея и за освобождението на Добруджа. Тук след подписването на Крайовската спогодба от 1940г. въз основа на клаузите й за разменя на населението се установяват българи , преселници от Северна Добруджа, от село Бейдаут, Тулчанско – родното село на войводата Стефан Караджа. И до днес в района на селото има следи от изгражданите през 1916г. окопи и редути.
Капитан Димитрово е бившето село Кадъкьой или още Горно Кадиево. То приема името на повишения посмъртно в капитан подпоручик Костадин Димитров от 35-ти пехотен полк, загинал през септември 1916г. Полковник Савово е бившето село Диш Будак. То приема това име в чест на майор Ангел Савов, който е загинал като командир на 2-ра дружина на 35-ти пехотен Врачански полк. Посмъртно произведен в чин полковник.
Село Полковник Чолаково е разположено в община Кайнарджа, Силистренско . То е кръстено на полк. Д. Чолаков, който загива в боя за Добрич като командир на 1-ва дружина на 35-ти пехотен полк.
БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Българската армия в световната война 1915-1918г. т.8. С.1939г.
2. Българската армия в световната война 1915-1918г. т.9. С.1943г.
3. Ген. Тошев Ст. “Действията на III армия в Добруджа през 1916г.” 1921г.
4. Недев Н. “България в световната война” 1915-1918г.С. 2001г.
5. “Духът на ломци и врачани през войните”.
6. Казанджиев Г. “Добричката епопея”, изд. “Матадор 74”, Добрич, 2006г.;
7. Добричка епопея – Историко-библиографски справочник, 2006г.
8. Георгиев Хр. “Сръбската доброволческа дивизия в боевете в Добруджа”. В : Военноисторически сборник.1927г., кн. 1-2.с.117-127;
9. Генерал – лейтенант Иван Колев. Добруджанският герой. Сборник, ч.1 и ч.2, изд. “Анико”, С. 2008г.;
10. Зайончковски А. ” Мировая война” (1914-1918), М. 1924,19311938-1939г.
11. Илиева Ил. “Българските войски на Добруджанския фронт 1917-1917г.” В : Военноисторически сборник. 2008г., кн. 2, с.9-12;
12. История на Добруджа. (Авт.кол-в А.Кузманова, Бл. Нягулов, П.Тодоров, К.Пенчиков и др.), т.4. В.Търново, 2007г.
13. Кирицеску К. История на войната за обединението на Румъния 1916-1919г., 1922г.
Янко Гочев, историк