На 21 август 1905 г. в Сухиндол, Търновско, е роден Петко Недялков Попганчев. Завършва Аеропланното училище през 1925 и Военното училище през 1928 г. През 1939 г. се дипломира като аероинженер в Германия. Летец изпитател в ДАР – Божурище.
От 1943 г. капитан инж. Петко Попганчев е началник на ДСФ – Ловеч. На 10 юни 1948 г. полк. Петко Попганчев провежда първия изпитателен полет на учебно-тренировъчния самолет Лаз-7. Бил е заместник- началник по летателната част във Въздушното училище в Долна Митрополия, старши преподавател по аеродинамика във Военнотехническата академия. За цялата си кариера лети на над 1000 самолета, голяма част от които тества като летец изпитател.
В професионалната си кариера установява редица авиационни рекорди. През 1933 г. извършва 127 свързани лупинга със самолет ДАР-1А при полет от Карлово до Казанлък. Със самолет Фоке-Вулф-44 извършва гръбен полет в продължение на 33 минути, а с Aвиа Б-122 прави 135 свързани лупинга. На 52 години поставя последния си рекорд, като над Мусачево с ЛАЗ-7М върти самолета в бавно точно около оста цели 41 секунди.
На 24 май 1932 г. с ДАР-1А прелита под Стамболовия мост над р. Янтра във Велико Търново. През 1959 г. Петко Попганчев става първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет. От 1964 г. е носител на званието „Заслужил майстор на спорта по моторно летене“.
През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт му е връчен диплом „Пол Тисандие“ – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване. Носител на ордени от Третия райх, царска България и НРБ. Лети чак до 65-годишна възраст. Умира на 8 март 1983 г.