Оре Кольо, Кольо, мамин Колю,
ишче ли че шеташ низ Пирин планину
низ честе ормани;
не ли ти йе жаль бре, Кольо, за матере,
за твуа стара майка?
– За мене йе стара майка,
бре, дружина Пирин планина
за мене йе стар бавайко,
бре, дружина- айдучке друмои;
– Не ли ти йе жаль, бре, Кольо,
за твуйе миле брача?
– За мене се миле брача,
бре, дружина, студене кайнаци.
Не ли ти йе жаль, бре, Кольо,
за твуа верна люба?
– За мене йе верна люба,
бре, дружина, пушка малийорка.
– Не ли те йе жаль, бре, Кольо,
за ситне деца?
– За мене се ситне деца,
бре, дружина, малове темеци.
