Разплакала се гората,
гората и планината
и на гората дървето,
и на дървето вършето,
и на вършето листето,
заради Индже войвода:
– Де да е Индже, да дойде,
с петстотин млади юнаци,
дето ги куршум не фата,
горите да развеселят!
Как ги е зачул Инджето,
та си се викна, провикна:
– Кольо ле, Кольо байрактар!
Развий, Кольо, байраци,
събери, Кольо, юнаци,
гората да развеселим,
гората и планината,
и на гората дървето,
и на дървето вършето,
и на вършето листето.
Още си гори думаше:
– Горо ле, горо зелена!
Имаш ли вода студена,
имаш ли сянка студена?
Гора на Индже думаше:
– Ти дойди, Индже войвода,
аз ще ти сянка направя,
още ще вода източа,
като за тебе войвода,
и за твои отбор юнаци!
