Паламаркаджийство

Паламаркаджийството е разпространено по селата в Източните Родопи. Упражнява се обикновено зимно време — „от Димитровден нататък“. Един майстор изработва на сезон около 1000-1500 броя паламарки и пролетно време ги продава по панаирите и пазарите или ги разнася по селата. Поради голямото търсене на паламарките през 20-30-те години на XX в. някои майстори сключват договори с търговци от Кърджали и Хасково, на които продават част от стоката си. Занаятът пропада напълно след 50-те години на века, когато в селското стопанство се въвежда механизацията.

Паламарките са дървени приспособления за ръката — ръкавици, които се използват при жътва. Те предпазват ръката на жетварите от нараняване и спомагат за захващането на повече класове наведнъж. Тъй като жетварите обикновено са жени и деца, най-много се изработват и се търсят женските и детските паламарки. Мъжките паламарки, които са значително по-големи по размер, се произвеждат в по-ограничено количество.

pal2

Паламаркаджиите нямат специална работилница. Те упражняват занаята под някой навес в двора на къщата си, където се съхраняват и основните им инструменти. Зимно време се работи в стаята с огнището.

Основният материал за производство на паламарки е кленът (калъника — Източни Родопи). Той се насича след Димитровден, когато по дървесината „няма мъзга“, за да не го яде пасилката (Тънково) — дървоядът. Отсечените дървета трябва да имат дебелината на ръка. Материалът няма нужда да съхне предварително, затова обработката му започва веднага. Освен клен за паламарки се използва и бук (каин). Смята се, че букът е по-нетраен материал, затова майсторите го избягват.

Паламаркаджийството изисква специален инструментариум. Дървените части на сечивата се изработват лично от майсторите, а железните се правят от ковачите по поръчка на паламаркаджиите и според точните им указания за желаните размери.

Тезгях е дългата двуметрова дъска с квадратно сечение, която на равни разстояния има пробити 30 отвора. В тях се вмъкват роговете на паламарките, за да се извият. Уйгуч, въйгуч — изнималото, е железен инструмент с формата на малка кука, вмъкнат чрез шип в дълга дръжка. Размерите са по-малки от тези на изнималото за лъжици. Служи за оглаждане на дупките за пръсти на паламарките. Свредлото — свределът, се използва за пробиване на отвори с различни големини. Употребяват се 15 броя свредели с различни размери. С тях се оформят дупките на ръкавицата на паламарката. Те имат листовидна форма на режещата част. Освен със специалните инструменти паламаркаджиите си служат и с обикновени дърводелски инструменти като брадва, тесла, пила за дърво, нож и др.

pal3

При изработването на паламарките първо се оформя рогчето (клафунчето, гугулъчето). В зависимост от големината на паламарката то има различни размери — 10 до 15 см дължина. Рогът на паламарката се одялва с теслата и след това се слага да се изпече, „нагрее“ в огъня. За да омекне дървото и да се извие по-лесно дървеното трупче, още с кората то се заравя в жар, като се внимава да не прегори. Докато е още топло, рогчето на паламарката се вмъква в дупките на тезгяха и се извива почти под прав ъгъл спрямо долната ѝ част (ръкавицата). За да запази формата си, паламарката се завързва с въже и така престоява най-малко 24 часа. Наведнъж един майстор изработва около 20-30 паламарки.

След извиването на роговете с теслата се одялва долната част на паламарката, за да ѝ се придаде желаната форма. После се провалят — пробиват, със свределите местата за пръстите. Пробиването започва с най-малкия свредел, като инструментите се сменят последователно по големина, докато се получи отворът с необходимия размер. Паламарките според размера им се изработват с различен диаметър и дълбочина на дупките за пръстите. След това дупките се заглаждат, за да не нараняват ръката. Отгоре паламарката се дооформя с пила за дърво.

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *