Отмъщението на поп Мартин

Поп Мартин от село Скалско, Дряновско беше добър и благ с всички хора. Затова и цялото село го почиташе и обичаше много. За всекиго имаше добра дума, всекиму добър съвет даваше. Бог беше го дарил с хубава жена и още по-хубава дъщеря.

Но случи се така, че в селото веднъж замръкна русенският паша. Поп Мартин любезно го покани у дома си. Посрещна го дружелюбно и го нагости добре.

Пашата похапваше сладко, сладко от хубавите гозби и току подмяташе погледи към хубавата попадия. Тя му хареса много и той пожела да я има в харема си. Успя да й пошушне, че ще я заведе в Цариград и с удоволствие забеляза, че тя не остана равнодушна към обещанията му.

На другия ден пашата поблагодари на попа за хубавото си гостуване и тръгна за Русе.

След една неделя поп Мартин получи покана от пашата да му погостува в Русе с цялото си семейство. Нищо неподозиращият човек накупи цял куп подаръци и тръгна за Русе с жената и дъщерята.

Цяла седмица поп Мартин се наслаждава на голямо внимание и високи почести в семейството на пашата. Но дойде време да си тръгват. Попът започна да се приготвя за път, но жена му стоеше настрана. Това го учуди много. После тя му каза, че остава при пашата. Сякаш гръм падна върху главата на добрия човек. След като се посъвзе от голямата изненада, попът започна да увещава жена си да не го прави за срам пред съселяните им, но не успя да я трогне и склони. Тогава човекът покани дъщеря си да тръгват, но и тя отказа.

Отчаяният поп не можа да понесе този срам и да се върне сам в селото си. Хвърли расото и „хвана хайдушките пътеки“. Скоро се сдружи с Вълчан войвода и му изповяда голямата си мъка. От тогава двамата станаха неразделни другари. Бродеха с дружината си из Дряновския и Габровския край и помагаха на ограбените, на озлочестените хора. Не преставаха и да кроят планове за това как да отмъстят на русенския паша.

Най-после успяха да научат кога и откъде ще минат пашата и попадията с дъщеря си на път за Цариград. Хайдутите ги чакаха на удобно място. Дойде тъй дълго чаканият ден за разплата. Пашата пътуваше с голяма охрана, но смелите хайдути успяха да избият заптиетата и да пленят живи пашата и двете жени.

Попът и другарите му ги зазидаха живи, заедно с хазната в близката пещера.

— Нека да ядат злато и сребро, че те бяха тъй алчни за тях! Да спят на камъните в пещерата, вместо в харемите на Цариград! — благослови ги попът, плю и отмина.

И до днес иманяри търсят това заровено в пещерата богатство, но напразно. Казват, че земетресение някакво съборило „пещерата на отмъщението“ и съвсем я заличило.

Един коментар

Вашият отговор на Стефан Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *