„Началото“ в българската митология

Какво е било преди всичко – един от вечните въпроси, които са си задавали най-далечните наши предци през хилядолетията. Човекът е трупал опит и знания от околния свят и вероятно върху тази природна основа е реконструирал разказ за началото на света. Във всяка европейска митология се е съдържал такъв разказ, но в повечето случаи той не е много подробен, а и рядко е оцелял до наше време в първоначалния си вид. Много трудно е днес да се отговори на въпроса кой е автентичният български разказ за началото на всичко – разбира се, възможно е да са съществували няколко разказа, като се има предвид, че българите като нация се формират въз основа на сливането на няколко етнически групи, върху които са оказали влияние и други съседни народи през столетията. Не на последно място трябва да се има предвид и християнската традиция и еретическите учения, които намират почва сред българите и са влияли в продължение на десет и повече века върху народния светоглед. Затова, когато се опитваме да разкрием езическия слой в българското фолклорно наследство, неизменно ще се сблъскаме с всички тези хетерогенни религиозни напластявания. За завещано от нашите далечни езически прадеди може да се смята представата, запазена в народното творчество до XIX век, че преди сътворението „нямаше ни небо, ни вода, ни друго имаше“, която се различава от библейския юдейски мит, но същевременно кореспондира с отразеното от Овидий в неговите „Метаморфози“: