Насилственно посьрбявание на Пиротъ и Окрѫга

Каквото и да казватъ нашитѣ съсѣди за населението въ Пиротъ и въ окрѫжието му, това население е доста българско, за да се поддаде тъй лесно на насилственното посьрбявание. Азъ се прислушвахъ къмъ говора на Пиротското население, вгледвахъ се въ облѣклото на селянетѣ и въ тѣхнитѣ нрави и обичаи, въ тѣхний образъ за живѣяние, и не намѣрихъ голѣма разница между туй население и населението на Софийското поле. Ако има разница, тая разница е голѣма между Пиротското население и населението въ чисто сьрбскитѣ окрѫжия. Доста е да види человѣкъ затворено-домашний животъ и недовѣрчивата къмъ всѣки чужденецъ отнаска на Пиротчанина, за да познае, че тѣзи жители принадлежѫтъ къмъ семейството на българетѣ, а не къмъ рода на сроднитѣ сьрби.

Наистиннѫ, въ язика на Пиротското население се чуватъ нѣкои сьрбизми, нъ нарѣчието не е сьрбско. То е много близко до шопското, както сѫ близки на шопитѣ и облѣклото, и образа за живѣние на жителитѣ въ Пиротско. Най-характеристичното отличие на българский язикъ — члена — всѣкога се чува и българскитѣ думи: хубаво, лошо, огънь и др. никога не се замѣняватъ въ говора съ сьрбскитѣ думи: лепо, хргяво, ватра, и пр. Глаголнитѣ форми: ходио сьмь (ходилъ сьмь) Пиротчанина употребява, нъ отъ него вий никога не ще чуйте да каже го, намѣсто голъ; дѣо, намѣсто дѣлъ и т. нат. При всичкий натискъ на сьрбскитѣ власти надъ населението въ Пиротско отъ 5 и повече години насамъ, множеството на жителитѣ, когато не му прѣчи присѫтствието на нѣкои сьрбски агентинъ, само ще ви каже, че то говори български язикъ. Въ Бѣла-Паланка, градецъ между Пиротъ и Нишь, ханджиитѣ цинцари, въ отсѫтствието на околийский началникь, казахѫ, че у дома си говорятъ по български, защото сѫ оженени на мѣстото и водятъ жени отъ градеца.

Въ присѫтсвието на сьрбитѣ таквизи исповѣди ставатъ твьрдѣ рѣдко, защото сьрбскитѣ началства не ги оставѫтъ безъ строго прѣслѣдвание и наказание.

Позаимствование на сьрбски форми, а може и рѣчи у българското нарѣчие има и въ видинско ; нъ слѣдва ли отъ това, че жителитѣ на Видинъ и околноститѣ му сѫ сьрби по язикъ и по кръвь?

Впрочемъ въ Бѣлградъ твьрдѣ добрѣ осѣщатъ слабостьта на сьрбскитѣ притязания вьрху Пиротъ и се стараятъ, колкото можѫтъ, да избѣгнѫтъ повдиганието на този въпросъ. Доста трудъ и думи ми бѣхѫ потрѣбни да увѣря тамъ едно високопоставено лице въ това, че съ другитѣ въпроси за границата, азъ нѣмамъ намѣрение да повдигамъ дума за Пиротъ. Въ този случай само туй лице ми казваше, че нѣколко Шумадийски села, на които жителитѣ били дошли изъ Пиротско, до прѣди малко стояли съвсѣмъ отдѣлени отъ другитѣ села, като села бугарски. Ако пиротскитѣ селяне, като идѫтъ въ Шумадия, биватъ бугари, какъ могѫтъ да се обьрнѫтъ тѣ на мѣстото си и за петь години на сьрби?….

Източници

“Писма за Сьрбия”, Тодоръ Икономовъ

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *