Народни поверия и легенди за щъркелите

Да видим щъркел е радостно събитие, защото знаем, че пролетта със сигурност вече е дошла. Тогава сваляме мартениците си и ги връзваме на цъфнало дръвче. В миналото щъркелът бил за българина много повече от символ на настъпващото хубаво време. Тези птици виели гнездата си непосредствено около дома му – на покрива или на високото дърво в двора и така се превръщали в негови съседи. Човекът свиквал с тях и ги наблюдавал как мътят яйцата си и как отглеждат малките си. Техните грижи и тревоги му били близки, затова им приписвал човешки черти. Всяка есен обаче птиците отлитали незнайно къде, за да се завърнат напролет отново в старите си гнезда. За древния българин, който рядко напускал пределите на своето село, скитничеството на щъркелите било нещо много необикновено и силно вълнувало въображението му.

Според легендите, някога щъркелът бил човек. Много набожен човек бил и голям поклонник, всяка година ходел на Божи гроб да се поклони. Господ обаче решил да го изпита и да провери дали е наистина толкова голяма вярата му. Явил се пред него и му заръчал да изкачи една висока планина с голям сандък, завързан на гърба му, но му забранил да отваря капака и да поглежда какво има в сандъка. Тръгнал да се изкачва човекът, а по едно време спрял да си почине и любопитството му надделяло и отворил сандъка. Отвътре наизлезли змии, гущери, жаби и се разпръснали по широкия свят. Разгневил се Господ, превърнал човека на щъркел и му казал, че ще си стане пак човек, едва когато събере обратно в сандъка всичките избягали твари. Оттогава щъркелът цяло лято ходи по реките и блатата, за да лови жаби, змии и гущери, а наесен все така заминава на хаджилък, да се поклони на Божия гроб и да измоли прошка за греха си.

Друго поверие гласи, че щъркелите са само през половината време птици, през другата половина – човеци. Земята им е много далече, накрай света. Там жените не могат да раждат, затова Господ е отредил да идват при нас, престорени на щъркели, и тук да отглеждат малките си. Веднъж, като отлитали щъркелите, един човек решил да тръгне след тях, за да види къде ще идат. Летели, летели щъркелите, а той вървял подир тях, така стигнали до едно езеро. Потопили се щъркелите във водата и се превърнали на хора. Заживял човекът при тях и останал цялата зима. Напролет отишли при друго езеро, потопили се в него и станали на щъркели, нашият човек и той се превърнал на щъркел. Долетял у дома си и си направил гнездо на плевнята. Един ден жена му забравила до чешмата на двора гердана си и човекът-щъркел го откраднал, скрил го в гнездото си. Наесен отлетял пак с щъркелите. Потопил се във вълшебното езеро, станал си пак човек и този път решил да се прибере вкъщи. Никой от близките му не вярвал, че е живял при щъркелите, затова той се покатерил до гнездото на плевнята и показал на всички скрития накит. Тогава му повярвали, че цяло лято е бил при тях, превърнат на щъркел.

Според народното вярване лястовицата е другар на щъркела. Лястовиците тръгват на юг по-рано, но спират край брега на морето, за да изчакат щъркелите, защото без тях не могат да го прехвръкнат. Когато дойдат и щъркелите, тръгват заедно през морето и щом лястовиците се уморят, кацат на крилете на щъркелите да си почиват. Напролет се завръщат пак в същата къща и същото гнездо, от което са тръгнали наесен. Били посрещани с песни и игри, особено от децата – вярвало се, че който пее и играе, щом види щъркели, цялото лято ще е здрав и весел. На Благовец в Централна България има обичай да дрънкат с машата и ръжена и да плашат змиите: Бягайте, змии и гущери, че идат щъркелите! Народното вярване утвърждава, че и най-големите и най-отровните змии не могат да навредят на щъркелите. Случвало се е – разказват старите хора – змия да надвие орел, но никога не е надвивала щъркел. Която къща има щъркелово гнездо на покрива или лястовиче – под стрехата, тази къща е защитена от нещастия и от лоши магии. Голям грях е да се развали гнездо, да се чупят яйцата или да се убиват малките. Когато хората видят първите щъркели, добре е да имат пари в джобовете или хляб в ръцете си, за да са богати и сити през цялата година. Предпочитат да са прави, а не седнали, за да им спори работата, и ги посрещат с пожеланието: Вие да седите, а аз да летя! Даже да се сънува щъркел или лястовица – на добро е. Ако човек сънува, че е уловил лястовица, това значи сигурна печалба.

Източници

www.bnr.bg

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *