По традиция в Калофер на 6 януари се изпълнява ритуалът Мъжко хоро. Множество мъже навлизат в ледените води на река Тунджа на Йордановден, облечени в традиционни носии, под българския байрак, за да хванат кръста осветен на Богоявление. По стар обичай кръстът на Йордановден се дава на най-малкия участник хванал се на хорото.
Рано сутринта събралите се мъже навлизат в ледените води и запяват:
Залюбила е Василка, мари от далеч два любовника.
Иван иварналията, мари и Станьо шумналията.
Иван на Станьо думаше абре, айде бре Станьо да идем.
Айде бре Станьо да идем абре, y Василкини на гости.
Да видим бяла Василка, мари толкова ли е работна.
Толкова ли е работна мари или я хвалят хората.
Историкът Божидар Димитров споделя за този ритуал:
Османската империя имала практиката да вербува хайдушки чети срещу определена свобода – за да се отърве от тяхното влияние и същевременно да получи охраната на проходи. Така и станало с калоферската, на която е дадено място за заселване без данъци. Тя обаче трябвало да пази проход през Стара планина.
Трябвало е превантивно да взимат страха на околните села. С това хоро са им казвали: „Погледнете какви мъже сме, погледнете с какво си имате работа. На нас не ни пука да играем час в тази ледена вода. Представете си как ще ви гоним и като ви хванем, какво ще ви правим”.
Димитров определи празника като един от големите български:
„Сякаш нарочно са ги събрали през януари всичките големи светии. България е била земеделска страна – тогава народът нямал работа. Тогава им е оставало да ядат и да пият, което са произвели през годината… И деца да правят”.
Уникалното Мъжко хоро се готви да кандидатства за списъка на ЮНЕСКО за природно и културно наследство.
Свидетели на празничния ритуал са жителите на старопланински град и много гости на Калофер. Този уникален ритуал всяка година попада във фокуса на световните медии.